За археолог като нея, търсещ историята под пясък и камъни, подобно откровение бе обезпокояващо и я оставяше без почва под краката. След завръщането си в комфортния академичен свят тя откри, че вече не може да изнесе и най-простата лекция, без внимателно да я обмисли. Беше станало почти невъзможно да казва на студентите си истината, макар и не цялата. Чувстваше всяка лекция като лъжа.
„Как мога да продължа в този дух и да лъжа онези, които би трябвало да уча на истина?“
Но какъв избор имаше? След като се беше отворила за момент, разкривайки скритата природа на света, вратата се беше затворила също толкова бързо.
„Не затворила. Беше затръшната в лицето ми“.
Откъсната от истините зад вратата, тя бе оставена навън, оставена да се чуди кое е истина и кое лъжа.
Накрая лекцията приключи. Ерин бързо избърса дъската, сякаш се мъчеше да заличи изписаните по нея лъжи и полуистини. Най-сетне всичко беше приключило. Тя се поздрави с изнасянето на последната лекция за годината. Оставаше ѝ само да оцени последните задачи, след което беше свободна да се изправи пред предизвикателството на коледната ваканция.
В представите ѝ свободните дни се свързваха със сините очи и сурово изсеченото лице, пълните устни, които така лесно се усмихваха, гладкото чело под късата руса коса. Щеше да е хубаво да се срещне отново със сержант Джордан Стоун. Бяха минали няколко седмици, откакто го бе виждала, макар че често разговаряха по телефона. Не беше сигурна накъде води връзката им в дългосрочен план, но определено искаше да научи.
Разбира се, това означаваше да избере идеалния коледен подарък, за да изрази чувствата си. Тази мисъл я накара да се усмихне.
Докато триеше последния ред от дъската, готова да освободи студентите, някакъв облак закри слънцето и залата потъна в сянка. Гъбата замръзна върху дъската. За момент Ерин остана замаяна, после изпита чувството, че пропада в...
Пълен мрак.
Каменни стени притискаха раменете ѝ. Помъчи се да седне. Главата ѝ се удари в камъка и тя падна. Чу се плясък. Заопипва трескаво в непрогледния мрак.
Навсякъде около нея имаше камък - отгоре, отзад, от всички страни. Не груб камък като онзи, който би напипала, ако се е озовала погребана под планина. А гладък. Полиран като стъкло.
Върху горната част на ковчега имаше изработена от сребро украса. Металът изгори пръстите ѝ.
Тя глътна и виното напълни устата ѝ. Достатъчно, за да я удави.
Вино?
В дъното на залата се затръшна врата и я върна в реалния свят. Ерин зяпна гъбата. Пръстите ѝ се бяха вкопчили в нея с такава сила, че кокалчетата ѝ бяха побелели.
„Колко време съм стояла така? Пред всички“.
Предположи, че не повече от няколко секунди. През последните няколко седмици бе получавала и други подобни пристъпи, но никога пред други хора. Обясняваше си ги като посттравматичен стрес и се надяваше, че сами ще отшумят, но този сега беше най-ярък от всички.
Пое дълбоко дъх и се обърна. Студентите не изглеждаха разтревожени, така че пристъпът явно не бе продължил дълго. Трябваше да вземе мерки, преди да се е случило нещо по-лошо.
Погледна към вратата, която се беше затръшнала.
В дъното на залата стоеше позната фигура. Щом забеляза, че тя гледа към него, Нейт Хайсмит вдигна голям плик и ѝ помаха. Усмихна се извинително и тръгна през аудиторията с каубойските си ботуши и с леко накуцване, което напомняше за мъченията, на които бе подложен миналата есен.
Тя стисна устни. Трябваше да го предпази по-добре. Както и Хайнрих. И най-вече Ейми. Ако не беше изложила на опасност младата жена, днес тя още щеше да е жива. Родителите на Ейми нямаше да посрещнат Коледа без дъщеря си. От самото начало не бяха искали Ейми да става археолог. Накрая именно Ерин ги убеди да я пуснат да замине на разкопките в Израел. Като ръководител на екипа тя ги беше уверила, че дъщеря им ще е в безопасност.
А се оказа, че ужасно греши.
Размърда крак, за да усети успокояващия допир на оръжието до глезена си. Никога повече нямаше да позволи да я изненадат. Нямаше да допусне още невинни да умират, докато е на стража.
Прочисти гърлото си и се обърна към студентите.
- С това приключихме. Свободни сте. Приятна зим- на ваканция.