— Той беше най-лошият възможен тип мъж, но аз намирах това безумно привлекателно, признавам. Признавам също, че ми се е искало някой да съсипе хубавичкото му лице, за да разбере и той какво е да се отнасят зле с него. Но никога не бих си мечтала да причиня подобно нещо сама, а още по-малко пък бих си помислила да помоля някого да отмъсти справедливо за мен.
— Справедливо? — Гневът заплашваше да завладее Роуз. — Справедливо възмездие ли е да обезобразите един човек за цял живот? Защото аз го намирам за отвратително.
Другата жена се отдръпна от яростта в думите на Роуз.
— Съпругът ви ме съсипа, Ваша светлост. Ще бъда пряма — той отне девствеността ми и отказа да се омъжи за мен, когато ситуацията излезе наяве.
Роуз може би щеше да успее да каже нещо, ако думите не бяха заседнали в гърлото й. Тя нямаше представа какво да каже, а очевидно не беше и способна да проговори. Знаеше, че тогава Грей е бил много различен, но беше шокиращо да научи, че не е имал никакъв морал.
Лейди Дуейн продължи с доста по-студен тон отпреди.
— Ако не беше добрината на лорд Дуейн, не знам какво щеше да се случи с мен. Така че наистина вярвам, че вие трябва да сте необикновена жена, за да вдъхновите негова светлост да се ожени. — Поклати глава, сякаш се опомни за какво е дошла. — Простете ми. Той очевидно се е променил и аз не съм дошла, за да разисквам стари трагедии от миналото си.
— Той ви е съсипал, затова и вие сте го съсипали. — Беше логично по един много извратен начин, но Роуз все още не можеше да оправдае пред себе си постъпката на лейди Дуейн, още по-малко стореното от Грей.
— Не съм направила нищо — отвърна гостенката й огорчено. — Омъжих се за първия мъж, който поиска ръката ми, и бях щастлива от това. Но една вечер в компанията на много скъп за мен човек признах колко бих искала да видя как Грей си плаща за това, което ми причини. Приятелят ми е приел желанието ми буквално. — Тя замълча, за да остави Роуз да довърши случилото се за себе си.
— Искате да кажете, че друг е организирал нападението над Грей, за да отмъсти за вас. Кой?
Лейди Дуейн поклати глава.
— Няма да разкрия самоличността му. Нито пред вас, нито пред съпруга ви, Ваша светлост.
Роуз се приведе към нея, а в главата й се вихреше новополучената информация.
— Вие обичате този човек.
— Много.
— Достатъчно, че да поемете отговорността за престъпление, което не сте извършили. Достатъчно, че да изтърпите клюките и обвиненията.
Блондинката кимна.
— Бих изтърпяла и много повече, за да го защитя. Но въпреки това отказах да се крия и да оставя клюкарите да ме заклеймят като виновна. Най-напред ми се искаше да направя точно това, но лорд Дуейн ме върна отново към света и ме научи, че единственият начин да си върна отново самочувствието е да се изправя пред онези, които ще злословят по мой адрес. Нека ме мислят за виновна. Аз знам истината. Вие също.
Роуз поклати глава в отчаян опит да подреди всичко така, че да придобие смисъл, а не да звучи като странен сън.
— Оценявам откровеността ви, лейди Дуейн, но не разбирам напълно защо сте решили да споделите това с мен сега.
Усмивката на по-възрастната жена стана мила и търпелива.
— Напротив, знаете. Защото е важно вие да не се криете от тях. Трябва да им покажете, че нямат власт над вас и че няма да се преклоните пред тяхната дребнавост. Ако направите това сега, ще ги оставите да спечелят и ще ви става все по-трудно да си върнете обратно положението в обществото. — В очите й имаше молба. — Заради Рейтън трябва да бъдете силна и за двама ви. Ако вие не им се опълчите, той никога няма да бъде мъжът, когото вярвате, че може да бъде.
— Не искам да бъде никой друг освен мъжа, който е. — И с божията помощ никога не би се върнал към мъжа, който е бил в миналото си.
Дано емоцията в очите на лейди Дуейн не бе съжаление.
— Мъжът, когото вие познавате, е различен от мъжа, в който се е превърнал, нали? И двамата заслужавате повече.
— Защо защитавате мъж, който ви е съсипал?
— Защото осъзнах, че не той е съсипал мен. Аз му позволих да съсипе репутацията ми, защото бях млада и нетърпелива. А и може би се чувствам отговорна за него и виждам във вас начин да изкупя част от миналите си грехове към него. Знам прекалено добре какво е чувството да си отритнат от обществото.
Зашеметена, Роуз не знаеше как да реагира на подобно признание.
— Не знам какво точно мисля за възможността да бъда нечий път към изкуплението.
Лейди Дуейн също се усмихна.
— Приемете го като приятелски съвет от жена, която е изживяла своя дял социални скандали и е оцеляла. Клюките са като лешояди — нападат само ранените и умиращите. Разцъфнете и те няма да могат да ви наранят.