След кратко мълчание приятелката й се наведе напред с лакти на масата и прошепна:
— Вярно ли е, че лейди Дуейн те е посетила вчера?
Прислугата не можеше да е клюкарствала за това. Бяха толкова верни на Грей, че беше направо невероятно, но същата тази лоялност може пък да бе провокирала един-два разговора от чувство за справедливост. Така или иначе бе по-вероятно някой да е видял каретата й на идване или на тръгване от Рейтън Хаус.
Роуз въздъхна и кимна. Нямаше намерение да казва на Ева за посещението, не защото й нямаше доверие, а защото смяташе, че разговорът с лейди Дуейн е твърде личен, за да се споделя. Тази истина не беше нейна, за да я разказва.
— Вярно е — призна тя. — Не остана много дълго, но ме посети.
Очите на Ева се ококориха.
— Какво искаше? Рейтън видя ли я?
— Тя искаше да ме посъветва и да, Рейтън я видя.
— Да те посъветва за какво? — Ева се намръщи, сякаш беше лично засегната. Очевидно не смяташе, че някой друг освен нея е пригоден да дава съвети на Роуз. — Какво стана, когато се видяха?
— Звучиш странно радостно — смъмри я Роуз. — Какво смяташ, че направиха? Изчукаха се на килима?
Розовите устни на приятелката й зяпнаха от изненада.
— Какво каза току-що?
Роуз се изчерви.
— Нищо важно. Прощавай. Грей се ядоса, но се държаха любезно един с друг.
— Ако бях на негово място, щях да изритам тази натрапница от дома си на минутата. Не мога да повярвам, че си я приела.
Роуз не искаше да води този разговор, но още по-малко искаше да се връщат на обсъждането на бала.
— Така и не се доказа, че лейди Дуейн има общо с нападението над Грей. Още повече, не се знае дали нападението не е било предизвикано.
Последва ново шокирано изражение. Ева започваше да прилича на риба на сухо.
— Не мога да повярвам, че току-що каза това.
Роуз сви рамене.
— Вярно е. Самият Грей се съмнява в участието й, а и аз знам със сигурност, че не държи лейди Дуейн отговорна за нараняванията си. Що се отнася до последното, добре известно е що за джентълмен е бил съпругът ми — той е бил развратник от най-долен вид.
— Не изглеждаш ни най-малко засегната от това.
— Не съм. Той вече не е онзи мъж. Знам, че има хора, които не вярват в промяната, но Грей се промени.
— Думи на влюбена жена.
Роуз отклони поглед.
— Да, но една съпруга трябва добре да познава недостатъците и достойнствата на съпруга си, нали?
Сега на Ева й стана неудобно.
— Знам много малко за мистър Грегъри въпреки дългото ни познанство.
Роуз се пресегна през масата и погали приятелката си по ръката.
— Ще го опознаеш. Това е един от прекрасните аспекти на брака.
— Грей стана ли по-добър след обвързването ви?
— Да. — Роуз се ухили. — И не. Достойнствата му са неизброими, но така е и с недостатъците му. Разбира се, той със сигурност мисли същото за мен.
— Съмнявам се — възрази Ева с усмивка. — Без съмнение е благодарен, че го искаш, особено след като го познаваш толкова добре.
— Може би. — За момент тя отново бе поразена от спомена как лейди Дуейн й казва, че Грей е отказал да се ожени за нея, след като я е обезчестил. Беше се омъжил за Роуз възможно най-бързо. Това със сигурност беше доказателство не само за драстичната промяна у него, но и за това колко много държеше на нея.
Приятелката й я изгледа над ръбчето на чаената чаша.
— Каза ли му, че го обичаш?
Сега беше ред на Роуз да зяпне.
— Не! Имам предвид, че това не е твоя работа.
Ева изви вежда.
— Разбира се, че е моя работа, ти си най-близката ми приятелка. Всичко, което се случва в живота ти, е моя работа. Кога смяташ да му кажеш как се чувстваш?
— Не знам. — Беше му го казала веднъж, когато той заспа, и така и не намери смелост да го повтори, особено щом така и не беше намерил за уместно да й признае своите чувства.
— Може би признанието на чувствата ти е точно мотивацията, от която се нуждае, за да те заведе на бала?
Роуз отпи от чая, за да не се изсмее грубо. Грей можеше да бъде заведен на бала единствено от дузина диви коне, които да го дърпат, и още дузина силни мъже, които да го бутат.
Това обаче не спря зрънцето надежда да покълне в сърцето й. Идеята Грей да присъства с нея на бала я радваше безкрайно. Не я интересуваше, че това само ще засили клюките, нито че ще ги зяпат като атрактивни животни в зоопарк — струваше си да влезе под ръка с него в „Сейнт Роу“.
— Ще го попитам — чу се да казва. — Ще го поканя да ме придружи.