— Наистина ли? — Ева я наблюдаваше изненадано.
Тя кимна.
— Да. Уморих се да се крия и искам да отида на бала. Преди всичко искам съпругът ми да дойде с мен, но това няма да се случи, ако поне не опитам.
Приятелката й се усмихна.
— Така те искам! Кога ще го попиташ?
— Тази вечер — отвърна Роуз категорично. — Ще го попитам тази вечер. — Така нямаше да има време да се изплаши и да се откаже.
Или поне имаше по-малък шанс това да се случи.
— Не би посмял да ти откаже — настоя Ева. — Не и ако го попиташ в най-сюблимния момент. — Тя размърда вежди многозначително.
Роуз се прокле, задето се изчерви.
— Експертка по мъжките въпроси ли чувам?
Ева сви рамене и се усмихна срамежливо.
— Почти колкото теб.
Това разсмя Роуз, защото самата идея, че една жена може да разбере как функционира мъжкото съзнание беше глупава.
— А сега ще ми кажеш ли какво те посъветва лейди Дуейн — смени Ева неочаквано темата.
— Ставаше въпрос за Грей. — Опита да се измъкне Роуз.
Приятелката й кимна, очевидно разбрала намека.
— Не искаш да предадеш доверието й, нито това на съпруга си, разбирам.
— Оценявам това — благодари Роуз искрено.
— Припомни ми, моля, как така имаш толкова високо мнение за покварения си съпруг — опита да се пошегува приятелката й.
Засмяна, Роуз поклати глава.
— Защото винаги е бил мил и щедър към мен. Защото ме кара да се усмихвам и ме разсмива. Освен това може да ме ядоса както никой друг на света, а когато съм с него, се чувствам сякаш съм точно там, където трябва да бъда.
Ева въздъхна с възхищение.
— Сигурно е прелестно.
— Така е — призна Роуз искрено. — Наистина е така.
Но щеше да е още по-прелестно, ако знаеше със сигурност, че й Грей изпитва същото.
Грей беше мокър от пот, когато с Арчър приключиха играта си на тенис, макар че денят не беше топъл. Ризата лепнеше на гърба му, а косата — на лицето му, но въпреки това се чувстваше добре. Спортът имаше магическото свойство да прояснява ума му.
Попи лицето си с кърпа, докато с Арчър се изкачваха по стъпалата към терасата, където ги очакваше ледена кана с домашна лимонада.
Грей им наля по една чаша и двамата седнаха, качвайки отмалели крака върху масичката.
— Добра игра — коментира Грей, след като отпи. — Благодаря ти.
Брат му, облечен също така небрежно в бяла риза и бежови панталони като него, му се усмихна. И Арчър изглеждаше изморен и задъхан, а това радваше Грей. Беше хубаво да знае, че все още е способен да изненада по-младия си брат.
— Благодаря. Не мисля, че някога през съзнателния си живот съм тичал толкова много. Не и в последните години.
— Нито пък аз. Но много тичахме като момчета, помниш ли?
Арчър се ухили дори по-широко.
— Спомням си как Трист се опитваше да ни настигне. Горкото хлапе.
Веждите на Грей се сключиха.
— Той вече не е хлапе. — Отпи отново от чашата си. — Имаш ли новини от него напоследък?
— Хммм. — Арчър преглътна и остави празната си чаша на масата. Посегна към каната. — Онзи ден получих писмо. Казва, че се надява да се прибере преди края на Сезона. Имал някакво ново бизнес начинание.
Грей поклати глава.
— Момчето не спира да работи.
— Вече не е момче. На колко е? Някъде около трийсетте?
— На двадесет и осем — отвърна Грей и му подаде празната си чаша. — Ще си бъде у дома за рождения си ден. — Беше хубаво да знае, че Трист се прибираше у дома. Най-малкият му брат му липсваше, а и искаше да го запознае с Роуз. Двамата със сигурност се бяха срещали, но тогава тя не му беше снаха.
С малко повече късмет Роуз още нямаше да го е намразила дотогава.
За бога, какво, по дяволите, не беше наред с него? Да се терзае и притеснява заради една жена? Никога не беше правил така в миналото. Никога не се бе интересувал дали го харесват за повече от една вечер. По дяволите, не го интересуваше дори това. А сега се молеше и надяваше съпругата му все още да го харесва в края на лятото. Колко жалко.
Ако доброто й мнение беше толкова важно за него, защо не се стараеше повече, за да го заслужи? Трябваше само да излезе отново в обществото. С нея.
Само при мисълта челюстите му се стиснаха. Съвсем ясно си представяше шепота и подсмихванията. Как щяха да го наблюдават като панаирджийско говедо.
Поне вече не трябваше да се притеснява, че някой ще се опита да го убие или да нарани Роуз. Братът на Маги нямаше да направи нищо, ако не смяташе, че сестра му го иска, а Грей беше напълно сигурен, че лейди Дуейн е приключила отношенията си с него.
Преди време мъжката му гордост щеше да изиска от него да я потърси, само за да си докаже, че тази жена не може да му устои. Що за кретен? Сега той просто се радваше за нея. Беше прекрасно да осъзнае, че вече не е съвършеният подарък за всички жени по света.