Вдигна поглед и видя, че Арчър го наблюдава странно замислен.
— Какво има?
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против аз да заведа Бронте до олтара?
Имаше против, по дяволите. Всеки път, когато си помислеше за това, чувстваше сякаш някой забива нож в сърцето му, но не можеше да се ядосва на никой друг.
— Няма проблем.
— Не ти вярвам.
— Няма значение.
— Разбира се, че има. Кажи й, че искаш да го направиш.
— И да проваля сватбата й? Не мисля. По-добре да ги наблюдавам от някоя ниша, или даже по-добре изобщо да не присъствам.
Предишният му гняв беше отшумял и той осъзнаваше, че ще направи всичко, което сестра му поиска от него, дори това да означаваше да не присъства на сватбата й. Вече бе нанесъл достатъчно поражения на семейството си. Отказваше да ги тормози повече.
— Не бъди задник.
— Тя не ме иска там, Арч. — С това разговорът по темата бе приключен.
— Кой не те иска? — попита сладък познат женски глас иззад него.
Грей се усмихна през рамо на Роуз и свали краката си от масата.
— Никой. Просто обсъждахме предстоящата сватба на Бронте.
Устните на Роуз се извиха в усмивка, когато тя се доближи към него.
— Господа да обсъждат сватбени приготовления? Мисля, че светът явно свършва.
Тя вдигна чашата му и отпи от студената лимонада. Беше невинен и съвсем несъзнателен жест, но и един от най-възбуждащите, който Грей някога бе виждал.
Арчър се засмя, очевидно сляп за състоянието на брат си.
— Луцифер обува ските си, докато говорим. А за мен, опасявам се, е време да тръгвам. Обещах на мама, че ще ги придружа с Бронте на бала довечера и трябва да си намеря подходяща маска.
— С нетърпение очаквам да се опитам да те разпозная — отбеляза Роуз с усмивка, която изглеждаше леко унила. Въпреки това Грей се почувства неловко.
— Аз също. — Арчър целуна ръката й, преди да се наведе към Грей и да прошепне в ухото му: — Задник.
Понякога Грей мразеше брат си.
Роуз не изгуби нито миг. Когато Арчър си тръгна, тя се обърна към Грей с проблясваща в очите й решителност.
Мога ли да говоря с теб?
— Разбира се! Ти си моя съпруга и никога не трябва да искаш разрешение, за да говориш с мен, Роуз. — Знаеше, че му предстои нещо неприятно.
Подозренията му се потвърдиха, когато тя предпочете да остане права, вместо да седне до него на масата.
— Искам да дойдеш с мен на бала в „Сейнт Роу“ тази вечер. Знам, че трябваше да те попитам по-рано, но си помислих… помислих си, че е по-добре да го оставя за последния момент.
Защото така щеше да му е по-трудно да откаже? Сърцето му се сви болезнено. Беше простичка молба, която всяка съпруга можеше да отправи към мъжа си и повечето мъже щяха да приемат. И значението на този бал не му убягваше. Първата им среща беше на маскен бал в клуба, при това в четвъртък вечер. Съдбата не можеше да му избере по-добро изпитание.
— Ще си прекараш по-добре без мен. — Това не беше директен отказ.
Тя скръсти ръце под прекрасните си гърди.
— Не, няма. И не разбирам как очакваш да посрещна всички клюки сама.
— Не очаквам да правиш нищо. Изглежда ти си тази с очакванията. — О, да, браво на него, беше толкова мъжествено да минава в отбранителна позиция.
— Грешно ли е от моя страна да очаквам да се държиш като мой съпруг?
— Много съпрузи не присъстват на баловете със съпругите си.
— Да, но тези съпруги си намират някого, който да им прави компания по-късно.
Грей се изчерви, когато осъзна думите на Роуз.
— Смяташ да си хванеш любовник ли, Роуз?
— Разбира се, че не — отхвърли тя съмненията му като каприз на малко дете. — Просто искам ти да дойдеш с мен. Ти си херцог, за бога. Можеш да им кажеш да вървят по дяволите и да приключиш с всичко това. Няма от какво да се страхуваш.
Явно не можеше да го разбере. Смяташе, че е само това, че той е страхливец. Заболя го, не, ядоса го по-скоро. Но как да я накара да разбере?
— Не ме е страх от тях, Роуз. — Не и в действителност. — Просто не искам да се събирам с тези хора. Не ги харесвам.
— Не може да не харесваш всички.
Грей се изправи, неспокоен от неравнопоставените им позиции. Вече чувстваше превъзходството й, нямаше да го допълва, като остава седнал.
— Когато бях… наранен, спомняш ли си някой да е дошъл да ме посети? Друг, освен членовете на семейството ми.
Тя се намръщи и се замисли.
— Спомням си, че в началото дойдоха един или двама господа.
Той не се изненада, че тя не ги разпозна, когато ги беше срещнала с Арчър.