— Не смятам, че това е добра идея.
Той обхвана брадичката й с ръка и обърна лицето й към себе си, така че тя бе принудена да срещне погледа му. Не го интересуваше дали го смята за патетичен или отчаян. Нищо друго нямаше значение, освен желанието му да я покори.
— Моля.
— Кога? — Гласът й беше леко остър, доста по-различен от дълбоката гърлена мелодия, която бе звучала в ушите му неотдавна. Проклятие — дори звучеше като Роуз.
— Точно след една седмица — отвърна, а сърцето му ликуваше от радост. — Преди това няма да мога да се измъкна.
— Добре — съгласи се тя. — Къде?
— Тук. В същата тази стая. Аз ще уредя всичко.
Тя кимна.
— Тук. След една седмица.
Грей се усмихна. Последните й думи прозвучаха почти ентусиазирано.
— Благодаря ти.
След което, за да не реши тя, че думите му й дават свобода да си тръгне, той я придърпа към себе си и отново покри тялото й със своето. Целуваше я нежно, търпеливо и внимателно, давайки на сетивата й възможност да се възстановят напълно, преди отново да я съблазни и обладае. Целуваше лицето по ръба на маската й, шията й и най-накрая устните й, докато тя не се раздвижи нетърпеливо под него, притискайки бедрата си в неговите.
Люби я повторно и след това, когато и двамата отпуснаха напълно изтощените си от любовната игра тела, той си позволи рядкото удоволствие да заспи в обятията й. Откога не беше прекарвал нощта с жена? Много отдавна. Беше забравил какво блаженство е да има нежно и меко тяло, притиснато до своето, колко несравнимо прекрасно е да чувства пълното й задниче, опряно в бедрата си.
Докато се унасяше, осъзна, че дори не знае името й, за да може да я потърси, ако не се появеше тук след седмица. Ако променеше решението си, щеше да я изгуби завинаги. Част от него знаеше, че ще преодолее разочарованието, ако тя предпочете да не спази обещанието си. Друга част обаче…
Тази част го накара да я прегърне с ръце и крака и здраво да я притисне към себе си.
Зазоряваше, когато Роуз Данвърс отвори очи.
Мили боже, как изобщо си бе позволила да заспи? Трябваше отдавна да е тръгнала, ако искаше да хване първия влак — ако искаше да заблуди майка си, че е прекарала цялата нощ в леглото си.
Не можеше да губи нито миг повече в съзерцание на спящия Грей, който похъркваше леко и от време на време въздишаше насън.
Ако трябваше да бъде искрена — можеше да остане така завинаги. Той беше толкова прекрасен, че сърцето й се късаше. Маската му не успяваше да скрие нищо от нея, защото още преди години бе запомнила всяка черта, бръчица и бенка на лицето му. Дори назъбеният белег не успяваше да разруши съвършенството, което се излъчваше от цялото му същество. Очите му бяха затворени, но когато се отвореха, бяха най-чистото и прекрасно синьо с лека закачка от пролетно зелено. Носът му бе прав и симетричен, скулите — високи, а челюстта — широка и силна. Но най-много обичаше устата му. Обичаше начина, по който се движеха устните му, когато говореше, и как се извиваха, когато се усмихваше. Но най-много обичаше да ги чувства върху своите.
Благодаря ти, Господи. Благодаря ти за този подарък.
Не можа да се сдържи и го докосна още веднъж за последно, макар да рискуваше да го събуди. Нежно отмести кичур коса от челото му, разтърквайки между пръстите си копринените тъмни къдрици.
Случи ли се наистина тази нощ, или беше само сън? Наистина ли бе отдала невинността си на единствения мъж, когото боготвореше? И настина ли го чу да прошепва името й, или беше илюзия на сърцето и плод на копнежите й?
Толкова много мисли се гонеха в съзнанието й, че тя не можеше да улови нито една. Беше направила, каквото беше решила, и нямаше да съжалява нито за момент. Ако имаше последици, щеше да ги посрещне. Тя не очакваше нищо от Грей, но се надяваше…
Надяваше се, че ще успее да преживява всеки следващ ден, без желанието й към него да я разкъсва във всяка будна минута. Вероятно сега щеше да бъде свободна. И все пак се беше съгласила да се видят след седмица. Това не беше свобода, това беше началото на афера. Афера, която не можеше да си позволи да продължи. Беше твърде рисковано.
Измъкна се тихо от леглото с треперещи крака и изтръпнали мускули. Пулсирането между краката й подсказваше, че не е сънувала и нощта е била истинска. Облече се възможно най-бързо. Щеше да оправи косата си в една от стаите за отдих на долния етаж, преди да си тръгне и да наеме карета.
На вратата се поколеба, поглеждайки назад към мъжа в леглото. Беше някак погрешно да си тръгва, докато той спи, без да му остави нещо от себе си. Тя се наведе и откъсна една роза от бродерията на роклята си. Бяха толкова много, че никой не би забелязал, дори да липсваше дузина, още по-малко една. Постави червения копринен цвят на масата до вратовръзката на Грей.