Тя го наблюдаваше, неспособна да прикрие изненадата си дори зад маската.
— Защо си тук?
Грей й се усмихна. Дали беше забелязала, че е сложил на бутониерата си розите от роклята, която тя носеше на първата им среща?
— Защото те ценя повече от коня си, богатството си и гордостта си.
Веждите й се сключиха объркано.
— Това пък какво значи?
— Нали тези качества очакваше от съпруга си, или бъркам?
Лицето й се отпусна и в очите й прочете разбиране.
— Да, вярвам, че беше така. И дойде дотук, за да ми кажеш това?
Той се засмя. Лицето й сияеше под маската, а очите й овлажняваха издайнически. Късаше сърцето му и го караше да пее едновременно, още повече, че самият той бе отговорен за това.
— Не. Дойдох да танцувам със съпругата си. И да направя това.
Наведе се и я целуна пред цялата зала. Не се интересуваше, че всички ги виждат и възклицават. И въобще не го интересуваше дали поведението му е прилично, или не.
Той беше херцог, по дяволите. При това скандален.
Когато прекъсна целувката им, Роуз отвори очи. Дъхът й беше забързан и ритмичен.
— Много се радвам, че си решил да не чакаш за това, докато се прибера у дома.
— Ще танцуваме ли? — Грей й предложи ръката си.
— Няма музика — отвърна, но прие без колебание.
Оркестърът беше замлъкнал, когато той влезе и сега само едно негово кимване към тях бе достатъчно да накара музиката отново да изпълни залата.
— Е, проклет да съм, ако не виждам правилно! Някои неща никога не се променят. Ти си все така арогантен!
Тъмнокос синеок мъж с елегантна осанка се изправи пред него ухилен до уши. Отне му секунда по-дълго от необходимото, за да го разпознае.
— Ейдън?
Братовчед му прие протегнатата му ръка и се здрависа силно с него.
— Радвам се да те видя, Грей, мътните да те вземат! — След това се обърна към Роуз. — Моля да извините кръчмарския ми език, Ваша светлост. Просто се радвам да видя съпруга ви.
Грей също се радваше да го види, както осъзна с изненада. Може би приятелите му не го бяха изоставили, все пак.
Мамка му, гърлото му отново се стегна.
— Няма нужда от извинение — намеси се Роуз ведро. — Винаги се радвам да се виждам със семейството. Вероятно няма да имате против да се присъедините към нас за вечеря в Рейтън Хаус в скоро време?
Ейдън й се усмихна с радост.
— За мен ще бъде чест, благодаря ви. Оставям ви да танцувате и ще говорим по-късно, Грей!
Грей отведе Роуз на дансинга и се присъединиха към другите двойки, но той така и не намираше думи да изрази емоциите си. Въпреки това Роуз явно го разбираше, защото нежно стисна ръцете му в своите.
Не бе танцувал отдавна, но въпреки това помнеше стъпките и водеше уверено. Двойките около тях се отнасяха към тях с любезно любопитство или ги наблюдаваха подозрително, в очакване да им поникнат рога и опашки.
Така или иначе — никой не беше откровено груб към него или Роуз, а това беше единственото важно нещо.
По-късно се видя и с Уестхавър Блекбърн, който също се радваше, че го вижда.
— Помислих, че сме те изгубили — призна му поверително, както по-късно Роуз сподели с Ева. — Когато помоли прислугата си да ни отпрати със заръката да не се връщаме никога повече.
Грей се намръщи.
— Не си спомням подобно нещо, но бях така упоен с лауданум, че може да съм наговорил какви ли не глупости, които не мисля. Моля да ме извиниш, старче.
Приятелят му просто сви рамене.
— Няма значение. Нямам и съмнение какво те е върнало обратно от света на мъртвите — добави той и кимна към Роуз. — Тя е прекрасна жена.
Приятелят му си тръгна едва след като изкопчи от Грей невероятното обещание, че ще се присъедини към него в клуба му някоя вечер. Едва ли щеше да се случи скоро, но един ден Грей може би щеше да отиде. Стъпка по стъпка, щеше да се върне към живота.
Ева се извини и остави Роуз на съпруга й. Тя хвана ръцете му със своите и го погледай с блеснали очи.
— Хайде да се прибираме — помоли го.
— Вече? — Той повдигна учудено вежди. — Мислех си, че ще искаш да постоиш по-дълго.
Тъмните й очи засвяткаха опасно.
— Не, предпочитам да те отведа вкъщи, където жените не могат да те зяпат както хиени — пиленце.
Той се засмя звучно, с което привлече още внимание.
— Със сигурност съм по-опасен от пиленце?
Тя се усмихна на свой ред.
— Като кутре, може би?
Приближи се и се притисна към нея много неприлично, но не го интересуваше — клюкарите и без това вече ги обсъждаха.
— Само заради това ли искаш да ме отведеш у дома? За да ме защитиш?