Погледът й стана палав.
— Днес получих новия брой на „Сладострастие“. Надявах се, че мога да ти почета.
И изведнъж в залата стана много по-топло.
— Да вървим тогава.
Той я хвана за ръка и я поведе към изхода. Хора ги спираха по пътя, за да го поздравят, така че изминаха поне петнадесет минути, преди да успеят да се откъснат от тълпата. На изхода се сблъскаха с Виен ла Рийо.
— Монсеньор имонсеньора Рейтън! — възкликна тя и скръсти ръце под апетитно подчертаните от роклята си гърди. — Най-сетне си тръгвате от клуба ми заедно, нали?
Грей й намигна.
— Най-сетне. Но някой ден може отново да поискаме стая.
Французойката се усмихна, сляпа за очевидното смущение на Роуз.
— Но, разбира се! Подарък за годишнината ви от клуба, Ваша светлост.
Той й благодари и се сбогува.
— Тя знаеше? — Роуз прозвуча учудена, докато слизаха по стълбите. — Как би могла да знае?
Грей сви рамене.
— Тази жена изглежда знае всичко, което се случва тук.
Бяха във фоайето, когато се появиха Арчър с майка му и Бронте.
— О, не! — Възкликна брат му с театрално разочарование. — Нима мислеше, че ще се измъкнеш, без да ни поздравиш? — А след това прошепна на Грей. — Толкова много се гордея с теб, че мога да те ударя!
— Недей! — Грей го отдалечи внимателно от себе си и срещна светналия му поглед с буца в гърлото си. — Но ти благодаря.
Майка му също го прегърна, така преливаща от емоции, че започна да подсмърча. Грей не знаеше какво да направи, но Арчър й подаде кърпичката си, а Роуз я отведе настрани, за да се съвземе.
Грей остана насаме с Бронте, която също изглеждаше готова да се разплаче, но сините й очи премигваха ожесточено под маската.
— Така — започна той твърдо, — нека с теб си изясним нещо сега. Не ме интересува, че вече си помолила Арчър. Не ме интересува какво иска семейството на младоженеца ти или кого се опитваш да предпазиш. Аз ще те заведа до олтара и ще те предам на Александър или просто няма да има сватба. Разбрахме ли се!
Устните на сестра му потрепнаха и за момент той се ужаси, че не е бил прав за нея, но тогава тя се хвърли да го прегърне със смях.
— Обичам те! — прошепна в ухото му и го целуна по бузата.
Изчезна, преди Грей да успее да я прегърне в отговор, което беше
добре, предвид паренето, което чувстваше в собствените си очи.
— Утре ще бъдем на първа страница на всички клюкарски издания — сподели Арчър с повече ентусиазъм, отколкото се полагаше.
— Без съмнение — съгласи се Грей. — Опасявам се обаче, че произведох достатъчно материал за една вечер. Да вечеряме вкъщи утре?
Семейството му прие поканата с удоволствие и видима гордост, а след това се сбогуваха и ги оставиха насаме с Роуз. Едва се бяха настанили в каретата и той каза на кочияша къде да ги откара, когато тя се настани в скута му и обви ръце около него.
— Защо дойде тази вечер? — Попита го. — Като изключим факта, че най-сетне си осъзнал, че ме обичаш.
Грей посегна към панделките на маската й със смях. Коприната се спусна, за да разкрие красивото нежно лице пред него.
— Липсваше ми — отвърна простичко и искрено. — И беше права. За всичко. Уморен съм да се нося като труп през живота. Искам да живея истински отново с теб.
Една сълза са спусна по лицето й.
— Мисля, че това е най-романтичното нещо, което някога си ми казвал.
— Имам и още — ухили се той.
— Уморих се от приказки — каза тя и постави пръсти на устните му. Целуна го бавно, дразнейки устните му със своите, а после плъзна език между тях, за да си поиграе с неговия толкова изкусно и чувствено, че ръцете му бяха готови мигновено да разкъсат полите й.
Когато стигнаха в Мейфеър, той беше разрошен, роклята й — намачкана, а възбудата му заплашваше да скъса ципа на панталона му.
— Не мога да повярвам, че дойде — призна му тя, когато влязоха прегърнати в къщата. — Толкова се гордея с теб.
— Нямаше да мога да го направя без теб.
— Направи това заради себе си, не заради мен — възрази тя нежно.
Може би беше права, а може и да не беше. Грей не искаше да обсъждат това тази вечер.
— Това е само началото — обеща той. — Ще идвам с теб навсякъде, където пожелаеш. С мярка.
Роуз се засмя.
— Разбира се. Не можем да си позволим да присъстваш на мюзикъл само за да ми угодиш, нали? — Погледна го внимателно. — Знаеш ли, мисля, че в най-скоро време ще предпочета да прекарвам повече време у дома. Времето, което прекарвам извън обществото има своите доста очарователни аспекти.
— Да — съгласи се той, замислен за всички онези неща, които двамата можеха да правят един на друг у дома. Сами. — Трябва да има мярка във всичко.