В атриума го пресрещна ароматът на прясна закуска — яйца с масло, наденички, шунка, пресен хляб… Стомахът на Грей изкъркори одобрително. Умираше от глад. Вместо да се прибере в стаята си, той захвърли палтото, ръкавиците и шапката си на близка масичка, завъртя се и влезе в трапезарията.
Арчър — току-що избръснат и изкъпан, седеше на обичайното място на Грей, отпиваше кафе и четеше сутрешния вестник.
— Вдигни си задника от стола ми — излая Грей вместо поздрав.
По-младият му брат наведе вестника — вестника на Грей — и го изгледа с въпросително извити вежди.
— Да видим, да видим — проточи той с делови тон. — Я кой все пак е решил да допълзи обратно в бърлогата. Изглеждаш ужасно.
Арчър стана и премести приборите и чинията си от челото на масата до свободно място отдясно.
Грей се усмихна. Беше останал навън по-дълго от Арчър. Това отдавна не се беше случвало и той определено се гордееше с този факт.
— Благодаря.
Той седна на обичайното си място, разтвори снежнобяла салфетка в скута си и махна маската, която цяла нощ прилепваше към лицето му. Беше хубаво да освободи кожата си. По-късно в банята щеше да премахне и следите от козметичното лепило, с което я беше прикрепил.
— Няма да се изкъпеш преди закуска?
Грей си сложи по малко от всичко налично на масата.
— Не. — Беше твърде гладен и в никой случай не бързаше да отмие от тялото си аромата на мистериозната си любовница. — Нещо интересно във вестника?
— Обичайните глупости. Много плямпане за Русия и Турция, както и клюки около посещението на Уелската принцеса в Гърция. — Арчър затвори вестника и го остави настрани. — Попаднах на Ейдън и Блекбърн снощи в „Сейнт Роу“. Казаха, че са дочули Мартингейл да се хвали, че те е повалил с един удар. И понеже ти не изглеждаш наранен, смятам да приема думите му за пълна измислица?
— Наистина се опита да ме удари, но залитна и падна на задника си. — Грей си наля чаша кафе. Снощното премеждие му се струваше много по-забавно на дневна светлина. — Но не си прави труда да казваш нищо. Всеки знае, че той е стар пияница, който не може да уцели широката страна на диван със стик за крикет. — Нямаше начин обществото да повярва, че Грей е бил в клуба толкова късно, още по-малко — че е изгубил в двубой от този мъж.
Тъмните вежди на Арчър отново се стрелнаха нагоре от изненада.
— Доста си разговорлив тази сутрин, да не кажа несвойствено. Да разбирам ли, че нощта ти е била задоволителна?
— Разбирай каквото си искаш. — Грей лапна голяма хапка яйца с наденички.
— Глупости. От мен да знаеш — намръщи се Арчър.
Грей кимна в съгласие, докато си отчупваше залък от все още топло хлебче.
— Ти не си толкова дискретен, колкото съм аз.
— Що за клевета! И откога?
Сметановото масло се топеше върху топлия хляб в ръката на Грей.
— Винаги. — Той лапна с удоволствие апетитната хапка. Дали храната винаги бе имала толкова превъзходен вкус?
Брат му изсумтя от отвращение и Грей го съжали.
— Нощта ми бе прекрасна, Арч. Как беше твоята? — Дори повече от прекрасна! Беше отпуснала натрупаното в него напрежение до такава степен, че вече изобщо не се изнервяше от предстоящото посрещане на истинската Роуз. Този път той може би дори щеше да успее да я прегърне истински за добре дошла, без да се чуди какво ли би било да почувства вкуса на зърната й с език — мисъл, която бе наистина скандална дори и за него, предвид факта, че в този момент Роуз беше едва на седемнайсет или осемнайсет години. Той беше на двадесет и осем и определено трябваше да се владее по-умело.
Приемайки и малкото, което беше получил като информация, Арчър също си взе хлебче и го намаза с масло и ягодово сладко. Ухили се.
— Ентусиазирана — отвърна той с известен апломб в гласа си. — Дори би могла да се нарече атлетична до съвършенство.
Грей си взе парче шунка и отхапа голяма хапка.
— И какво направи? Изчука целия Кеймбриджки отбор по гребане?
Парче лепкав хляб на косъм избегна окото му и се залепи за бузата му.
— Всезнайко!
Грей се засмя и обърса сладкото от бузата си — смехът му бе сърдечен и дълбок, а изражението му подсказваше, че в този момент би прегърнал нахалния си по-млад брат. Доброто му настроение зарази и Арчър, който също се разсмя.