Не че копнежът му по нея бе намалял. Напротив. Всъщност мистериозната му партньорка единствено бе задълбочила и развила фантазиите му. Сега можеше да си представя, че наистина е правил любов с Роуз и нейните ръце са притискали тялото му в мигове на екстаз и неутолима страст. Искаше я дори повече заради това, но поне не толкова отчаяно както преди.
Дали тя можеше да го почувства? Заради това ли едва го бе погледнала, откакто пристигна? Ако не я познаваше достатъчно добре, дори би казал, че тя се срамува да го погледне. Дали беше заради белега? Досега никога не я беше притеснявал. Или бе станала твърде префинена, откакто се видяха за последно?
Грей разсеяно прокара пръсти по белега на лицето си. Кожата около светлата бразда бе по-нечувствителна и опъната от другата. Проследи белега до самия му набръчкан край в основата на челюстта, припомняйки си съвсем ясно болката от острието, което следваше кървавия си път през лицето му.
— Съсипи красивото му лице — настоя един от нападателите му. Но успяха да направят само толкова. Ако не беше навременната намеса на бащата на Роуз, скъпият му приятел Чарлс, той можеше и да не извади такъв късмет. Мъжът, който го беляза, определено се наслаждаваше на действията си и смяташе да го запомнят с професионалната му работа.
Камила, вдовицата на Чарлс, седеше срещу него — съвършената дама с изправен гръб върху твърдото канапе.
— Познавате ли лейди Хълберт, ваше благородие?
Усмихна се очарователно на по-възрастната жена и си даде сметка колко рядко се усмихва в последно време.
— Скъпа моя приятелко, колко пъти трябва да ти напомням да ме наричаш Грей? Или поне Грейдън.
Усмивката й в отговор бе точно толкова снизходителна, колкото очакваше.
— Поне още няколко, Грейдън.
Грей си взе един от чаените сандвичи с краставичка и отхапа половината. Сдъвка и преглътна, преди да заговори отново.
— За да отговоря на въпроса ти, познавам лейди Хълберт почти през целия си живот. Тя е добра приятелка на майка ми. — А след това се обърна към Роуз. — Ще го приема като лична услуга, ако приемеш поканата й.
Това я накара да вдигне глава. Погледът й срещна хладнокръвно неговия — като кошута в гората.
— Не бих си и помислила да откажа.
В гласа й имаше дрезгавина, която му припомни промърморени думи на нежност и страст, толкова истински и сладки, че членът му — този неблаговъзпитан израстък — се надигна при спомена.
След миг тя се върна към заниманието си. Остави поканата от лейди Хълберт отдясно. От лявата й страна имаше по-малка купчинка, а пред нея все още стоеше голяма купчина неотворени писма.
— Тези отляво ли смяташ да откажеш?
Порцелановите й страни — обикновено сметаново бели — се изчервиха сладко.
— Смятам, че така е уместно.
По лицето на Грей се изписа учудване.
— Прости ми, но след толкова дълго отсъствие от обществото бих очаквал, че ще си нетърпелива да посетиш всяко възможно социално събитие. — Особено предвид нетърпението й да се завърне в изпълненото с плъхове лондонско общество.
Тя го изгледа с нещо като възмущение. Дали нямаше и отвращение? Абсурд. След всичко, което беше направил за нея и майка й, каква причина би имала тя да си мисли лошо за него? Той винаги беше любезен и със сигурност не би си и помислил дори да й казва как да живее живота си или на кои събития да присъства. За бога, та той самият не присъстваше на никакви.
— Една от тези покани е от лейди Франсис. А другата е от лейди Дуейн. Не бяха ли и двете дами заподозрени, че имат участие в нападението над теб? Или не съм разбрала правилно разговора, който имахте с татко?
— Роуз! — Камила беше поаленяла от възмущение, очевидно засрамена, че дъщеря й може да бъде достатъчно нетактична да повдигне тази тема открито. А всъщност той бе приятно поласкан от факта, че тя е готова да откаже на две домакини заради него.
— Ти изобщо не трябваше да ставаш свидетелка на този разговор — отбеляза вместо това той. — Но щом това вече е факт, не мога да отрека правотата ти, макар и досега да не съм видял доказателства за която и да било от двете дами. Не бих желал да отказваш покани заради мен, но и не бих искал да посещаваш мероприятия, на които не би се чувствала добре по каквато и да било причина.
Роуз отклони поглед и отново се превърна в срамежливката, която го избягва.