— Поканили са ме единствено за да могат да разпитват за теб.
— Роуз — възмути се майка й. — Това е твърде злонамерено от твоя страна.
Младата дама просто повдигна приятно заоблените си рамене, обгърнати плътно от тъмносинята й рокля с пурпурна бродерия.
— Дори и така да е, майко. Това не прави твърдението ми по-малко вярно. Не искам да се социализирам с никоя дама, колкото и да е знатна, която може да е способна на подобно коварство.
Грей искаше да целува до безсъзнание малката своенравница заради безусловната й лоялност. Може и да се палеше и да го защитаваше, смятайки го за безгрешен, но той си заслужаваше това, което му се случи онази вечер. Всъщност, инцидентът промени живота му завинаги, а и към добро, искаше му се да вярва.
Имаше и хора, които смятаха, че избягва да се поява в обществото от унижение и страх. Хора, които вярваха, че той не е способен да се изправи пред тях сега, когато „хубавкото“ му лице вече не беше така хубаво, но това не беше вярно. Грей избягваше да се социализира, защото вече не можеше да понася гнусната лъжа за добронамереност и заинтересованост, която едва изплуваше на повърхността. Избягваше обществото, защото то го отвращаваше.
— Ти си изпълнена с чест и благородство, Роуз — заговори той, като леко се наклони към нея, защото тя отказваше да го погледне. — Напомняш ми на баща си.
Това я накара да го погледне с едва забележими сълзи в очите й.
— Благодаря ти.
Чарлс Данвърс беше невероятен човек, но нямаше никакъв усет за бизнес или финансови сделки, както много от хората в тяхната прослойка. Това беше и причината за неговия банкрут. Години наред харчеше безконтролно за себе си, за съпругата и за дъщеря си, без да пресметне дали може да си го позволи. И за съжаление Грей не подозираше нищо, редом с другите приятели от обкръжението му, защото Чарлс така и не беше споменал, че изпитва затруднения. Докато просто не фалира. Окончателно.
Горкият човек така и не се възстанови от фалита.
Грей продължи да гледа Роуз в очите, потъвайки бавно в непоколебимия й поглед. Не знаеше колко време са останали така, но когато Камила се покашля тактично, разбра, че е било прекалено дълго.
— Така и не съм имала възможността да ти благодаря подобаващо за всичко, което направи за нас, ваше… Грейдън.
— Но, скъпа госпожо, това е напълно излишно. — Вероятно прозвуча като жест на учтивост, но беше самата истина.
— И все пак — настоя Камила, — вашето внимание към Роуз и към мен… да подсигурите целия й Сезон… не бих могла да ви се отблагодаря достатъчно.
Грей отново погледна към младата дама, която седеше изчервена и мълчалива.
— Ще бъде достатъчна благодарност да видя Роуз щастливо омъжена.
Камила се засмя щастливо като всяка майка при мисълта за бъдещия брак на дъщеря си. Роуз, от друга страна, пребледня за миг. Изглежда Грей сякаш я беше ударил в стомаха.
— Не че моите желания трябва да са определящи в лова ти на съпруг, Роуз. — Мина му през ума, че голяма част от лондонското общество би желало да присъства на сватбата на Роуз. Освен това се замисли, че на нея може би щеше да й бъде неприятно да присъства и той с маската си… като някой изрод.
На всичко отгоре осъзна, че идеята да гледа как Роуз се омъжва за някого, му е точно толкова приятна, колкото и евентуална кастрация.
Дори по-малко.
Покашля се, за да разсее напрегнатата тишина в стаята.
— Никой не те пришпорва да бързаш с избора си. Ще се грижа за спокойствието ти толкова, колкото е необходимо.
— О! — ахна Камила и притисна ръце към пищната си гръд. — Толкова сте мил, сър!
Грей успя да се усмихне любезно, преди да насочи цялото си внимание към дъщеря й, която и без друго вече заемаше по-голямата част от мислите му.
— Има ли някакви качества, които специално търсиш у съпруга си, Роуз? Може би познавам няколко млади господа, които биха били щастливи да ги удовлетворят. — Със сигурност не толкова щастливи, колкото би бил той самият, ако можеше да я задоволи. Никой не би коленичил пред нея, нито би я боготворил така, както го правеше той.
Въпреки обсебеността си от нея, той я уважаваше изключително много. Беше свидетел как тя израсна от разглезено малко момиченце до смелата млада жена, която подкрепяше баща си неотлъчно във всеки момент от неговия банкрут. Жена, която се погрижи за него след нападението преди години. Жена, която беше опора за майка си, когато и двете изгубиха единствения мъж, на когото можеха да разчитат. Затова Грей пое неговата роля, защото до този момент никой не го бе обичал, нито се бе нуждал от него така, както тези две жени обичаха и се нуждаеха от Чарлс Данвърс. Поемането на грижата за тях му донесе толкова много радост и удовлетвореност, колкото той никога не би могъл да осигури на тях.