— Разбира се — отговори тя с нежна усмивка и постави ръка върху тази на Грей, — винаги.
Някак си той успя също да се усмихне. След което побърза да се извини и се оттегли. Чувстваше въпросителния поглед на Роуз, когато излезе от стаята, и едва издържа да не я погледне. Защото ако го беше направил, не знаеше на каква лудост би бил способен след това.
Все пак имаше някаква останала гордост.
— Задължително трябва да опиташ от тази торта.
Роуз знаеше, че е безсмислено да спори с приятелката си Ева, затова послушно отвори уста и й позволи да й даде хапка божествено шоколадова сладост. Тази вечер щеше да вечеря нещо леко или наистина нямаше да успее да се вмъкне в нито една от роклите си за Сезона.
— Мммм — съгласи се тя, докато тортата се разтапяше в устата й. — Божествено е.
Двете седяха на терасата на лондонското имение на Ева и нейните родители. Всяка година по това време виконтеса Ротшилд организираше голямо чаено парти, за да отпразнува началото на Сезона. И макар да беше едва средата на май, градината и терасата на имението бяха изпълнени с жени на всички възрасти в прелестни цветни дневни рокли, с копринени чадъри за слънце и потрепващи в тон шапки.
— Май ще си взема още едно парче — призна приятелката й с въздишка. Блондинка с мраморно бяла кожа и тъмносини очи, Ева имаше нежната фигура на водна линия и устойчивостта на дъб в бурен ден.
Роуз изгледа добре оформената си приятелка с почуда и малко завист.
— Ако ядях като теб, щях да тежа цял тон.
Ева остави чинията си настрана и попи ъгълчетата на устата си със салфетка.
— Така е, защото мама внимава за всичко, което ям, когато сме сами. Почти не ми позволява да ям каквото и да било, всъщност.
Оглеждайки се наоколо, Роуз лесно забеляза лейди Ротшилд да се забавлява с майка й, която изпъкваше сред гостите като дива черна орхидея сред поляна с пролетни цветя.
— Няма ли да забележи какво ядеш днес?
Приятелката й щастливо облиза капка шоколад от пръстите си.
— Твърде заета е да бъде добра домакиня. А и ако ме попита, ще кажа, че го взимам за теб.
Роуз се засмя.
— Точно както когато те спипаха с две от пурите на баща ти.
Нослето на Ева се набръчка при спомена.
— Колко бяха гнусни. А и ти се измъкна далеч по-лесно от мен, ако аз бях казала истината.
Това беше вярно, макар и тя да не го призна на глас. Майката на Ева беше нещо като деспот, защото винаги намираше за какво да смъмри милата си и красива дъщеря.
— Тогава отиди и вземи още едно парче от тортата, преди да е свършила.
Ева стана грациозно от стола си и се отправи към масата със сладкишите, където прислужник в ливрея чакаше с готовност да я обслужи.
Роуз се възползва от момента на усамотение и огледа всички издокарани дами. Повечето от тях я бяха приели топло и радушно, когато майката на Ева я представи. Очевидно никой не би бил достатъчно груб, за да помоли лейди Ротшилд да ги отпрати. И въпреки скандала, свързван с миналото на Роуз, тя все пак бе дъщеря на граф. Титлата на баща й бе в семейството от векове, а родът му — един от най-старите в Англия.
А имаше и хора, които откровено се радваха да я видят отново. Тя поднови част от познанствата си и уговори не малко приятни ангажименти за следващите дни.
Засега повторното й влизане в обществото се оказваше точно такова, каквото си го бе представяла. Разбира се, истинският тест щеше да бъде първият й бал. Опитваше се да не мисли за това, но се надяваше да бъде точно както си го спомняше — така както си го представяше. Роклята й беше съвършена — последна дума на модата, а и тя изглеждаше доста добре в нея, ако трябваше да бъде честна. Ако още нямаше партньори за всеки танц, нямаше значение. Дори и няколко щяха да са достатъчни, за да бъде щастлива. Много щастлива.
Дори и Грей да не присъстваше, за да танцува с нея. Тази идея моментално помрачи настроението й.
Когато Ева се върна, Роуз с ужас забеляза, че тя носи две чинии с по едно огромно парче торта в тях.
— Еваа — изстена не на шега. — Искаш да надебелея, нали?
— Не, разбира се, макар и двете да знаем, че ти пак щеше да изглеждаш невероятно, дори да тежеше цял тон. — Приятелката й набута чинията с торта в ръцете й. — Искам да си щастлива. Изяж я!
Роуз се усмихна криво.
— И ще намеря щастието в парче торта?
Ева вече насочваше пълна вилица към устата си.
— Залагам репутацията си на това.
— Разбирам — отвърна тя сухо. — Значи Раят е само на хапка разстояние.
— И като заговорихме за Рая — продължи Ева няколко минутки по-късно, когато Роуз вече смяташе, че приятелката й ще се пръсне от преяждане с торта — разкажи ми за вечерта си в „Сейнт Роу“.