— Здравейте, мистър Максуел. За мен също е удоволствие да ви видя.
— Лейди Ева — погледна я бегло за миг.
— Мистър Максуел. — Поздравът й бе многократно по-сдържан от този на Роуз.
Милата Ева, винаги готова да я брани.
— Как е майка ви, лейди Роуз? — поинтересува се Келън. — В добро здраве, надявам се.
— Тя е добре, сър, благодаря, че попитахте.
Очите му проблеснаха дяволито.
— С вас двете трябва в най-скоро време да излезем на разходка.
Роуз усети, че се усмихва още по-широко.
— Това би било чудесно. Отседнали сме в Рейтън Хаус, в Мейфеър.
Погледът на Келън помръкна едва забележимо.
— Разбира се. Вярвам, че Негово благородие не възразява майка ви и вие да имате посетители?
— Разбира се, че не. — Макар че тайничко се надяваше Грей да има против. — Добре дошъл сте по всяко време. Мама ще се радва да ви види. — Това също беше вярно. Майка й винаги бе имала слабост към най-малкия син на Максуел. Тя дори бе по-разочарована от Роуз, когато той така и не отправи предложение за брак.
Келън се усмихна отново.
— Отлично. Всъщност, нали ще присъствате на бала на Шусбъри в петък вечер?
— Да, разбира се. — Това щеше да е първият й бал за сезона. — А вие?
— Сега вече да. — Усмивката му стана подкупваща.
Роуз почувства, че се изчервява като младо момиче, макар да знаеше, че Ева е точно зад нея и вероятно едва сдържа смеха си. Със сигурност щеше да избере пищната рокля, която майка й й предложи за бала.
— Предполагам, че ще се видим там тогава.
— Надявам се, че ще ми окажете честта да изтанцувате първия валс с мен?
Мили боже, той определено не си губеше времето! Но Роуз вече си беше научила урока и определено нямаше никакви очаквания към него. Грей може и да не я искаше, но тя нямаше намерението да се обвързва с първия мъж, който проявеше интерес към нея.
— Ако искате да танцувате с мен, нямам причина да ви разочаровам.
Да видим сега кой с кого ще флиртува!
Келън целуна ръката й леко и я погледна в очите.
— Ще броя дните до бала. Приятен ден, лейди Роуз, лейди Ева.
— Приятен ден, мистър Максуел.
Еднакво доволна и от него и от себе си, Роуз го наблюдаваше как се отдалечава и се стараеше задоволството й да не бъде твърде очевидно, защото не искаше да дава излишни поводи за клюки на и без друго любопитното общество.
— Обещай ми, че няма да бъдеш жертва на неговия чар, Роуз — прошепна Ева в ухото й.
— Няма нужда да се притесняваш, Ева — отвърна й тя и я потупа успокоително по ръката. — Не съм онова младо и наивно момиче, което бях преди време.
И това беше вярно, защото младото наивно момиче никога не би било толкова сигурно в интереса на един мъж към нея, колкото беше сигурна тя сега. Нито пък би решила да използва този интерес в своя полза — не за да навреди, разбира се. Може вече да не беше наивна, но не беше и „задник“, както Ева така директно обобщи.
И все пак, ако Грей не я искаше, не би трябвало да има против, че друг я желае. Нали?
Пета глава
Нетърпеливото очакване бе свило на топка стомаха на Грей и единствено ненадминатите способности на неговия готвач го изкушиха да хапне нещо за вечеря. Като влюбен хлапак, той седеше и наблюдаваше колко бавно се движат стрелките на часовника, докато се насилваше да преглътне поредната хапка.
Едва минаваше осем. След по-малко от три часа той отново щеше да види своята мистериозна дама.
Тя щеше да овладее и потуши пожара в него и да направи за него възможно да преживее вечерята, без да иска да пирува с младото момиче до себе си — твърде близо, за да го изкушава, но далеч от допустимото за него. Не че би могъл изобщо да я докосне, колкото и близо да застанеше — Камила не одобряваше подобни волности с дъщеря си.
Никой мъж не би го обвинил, че си представя как слага Роуз върху масата и я люби до безсъзнание. Всеки, който я видеше във вечерната й копринена рокля в прасковено розово и червено би решил, че е превъзходна на вкус, особено гърдите й, които изглеждаха сочни и ароматни като вече споменатите плодове.
Последните дни не бяха си говорили много — не че я избягваше. Сякаш беше по-скоро обратното. Дали беше направил нещо, с което да я обиди? Дори и животът му да зависеше от това — не можеше да се сети за подобно нещо. И все пак, макар да си даваше сметка, че може би е по-добре да не прекарват много време заедно, не можеше да отрече, че се чувства… разочарован.
Не беше усетил, че я зяпа, докато не срещна въпросителния й поглед — сякаш някой го шамароса зад врата, защото е бил непослушен хлапак.
— Измъчва ли те нещо, Грей?
Обичаше да чува името си от устните й и се мразеше затова. Тя го караше да се чувства слаб и глупав. Един само мил поглед от нея и той бе готов да падне на колене.