Това не беше любов. Не беше дори увлечение. Това си беше чиста и неподправена похот. Това поне можеше да си признае. По дяволите, приветстваше го. Страстта можеше да се овладее. Да се подправи. И вероятно щеше да избледнее, когато тя си тръгнеше от живота му и от грижите му. Това беше голата, свята и благословена истина за чувствата му.
— Чудех се дали с нетърпение очакваш бала на лейди Шрусбъри утре вечер? — Колко лесно лъжата се отрони от устните му, докато приготвяше нова вкусна хапка сьомга със зеленчуци.
Тя се усмихна деликатно, очевидно изгаряща от нетърпение.
— Да, благодаря.
Камила определено споделяше радостта на дъщеря си, ако можеше да съди по доволната й усмивка.
— Роуз поднови познанството си с достопочтения Келън Максуел. Той я помоли да запази първия си валс за него.
Рибата приседна на Грей. Той отпи от виното, за да не се задави.
— Същият Келън Максуел, който те ухажваше през първия ти Сезон?
Усмивката на Роуз помръкна. Без съмнение бе доловила остротата в гласа му и неодобрението му.
— Същият — отговори тя отбранително.
Същият идиот, който спря да преследва Роуз, когато Чарлс изгуби всичко и избухна скандалът. Малкият идиот, който не я обичаше достатъчно, за да продължи да я ухажва и подкрепя независимо от ситуацията й.
— Мхм — беше всичко, което изрече на глас.
Роуз му се нацупи.
— С него нямахме договорка. Не бяхме сгодени и мистър Максуел постъпи както всеки друг млад мъж с неговите отговорности би направил.
— Ти го защитаваш. — Беше му трудно да скрие разочарованието си от този факт. Никога не би си представил, че тя е от типа жени, които ще простят нелоялното поведение, особено щом самата тя бе така лоялна и предана.
Роуз наклони глава.
— Оценявам загрижеността ти, Грей, но не съм дебютантка. Ако ще трябва да си намеря съпруг през този Сезон, не мога да проявявам предразсъдъци.
Съвсем разумен довод, ако идваше от някой друг. От нейните уста си бяха пълни глупости.
— Заслужаваш по-добро.
Тя се усмихна като същинска Мона Лиза.
— Невинаги получаваме онова, което заслужаваме, или дори онова, което желаем.
Тя знаеше. Да го вземат дяволите, тя знаеше.
Усмивката й помръкна.
— Ако нещата винаги се подреждаха според желанията ни, сега татко щеше да е тук с нас, а майка и аз нямаше да бъдем твоя отговорност.
Тя не знаеше. Проклятие, какво облекчение.
— Вие двете не сте отговорност. Вие сте радост.
По някаква причина това само я натъжи допълнително, но Камила се усмихна през сълзи и му благодари многословно. Грей обаче почти не я слушаше, защото цялото му внимание бе фокусирано върху Роуз, която зяпаше чинията си и си играеше с храната в нея без никакъв апетит или интерес.
Нямаше дълго да понесе това. Не знаеше какво не беше наред, нито защо тя се държеше така странно с него напоследък. И не можеше да понася, че това го побърква.
— Дами, опасявам се, че трябва да ви помоля да ме извините и да ви напусна.
— Толкова скоро? — Роуз го погледна учудено.
Той дръпна стола си от масата.
— Да. Но ще се видим утре на закуска.
Тя отново сведе поглед към чинията си.
Грей се сбогува с Камила и излезе от стаята възможно най-бързо. Щеше да е чудо, ако преживееше Сезона.
— Мисля, че е очарователно как те защитава Грей.
Роуз щеше да се изсмее, ако не я стягаха гърдите от напрежение. Очарователно, наистина.
— Да позвъним ли за десерт, мамо?
Роуз нямаше особен апетит за джинджифиловия сладолед, приготвен от готвача, но въпреки това се насили да хапне от него. Беше много вкусен и се опита да му се наслади. Нямаше да позволи на дрязгите си с Грей да съсипват вечерта й. Сама си беше виновна, че заблуди най-важния мъж в живота си след баща си, и сега трябваше да си понесе последствията.
Очевидно Грей нямаше търпение да се лиши от компанията й, но дали бягаше от нея, или към жената, с която имаше среща тази вечер? Дали тя все пак щеше да отиде в „Сейнт Роу“, или щеше да остане и да го чака тук?
Беше ли волята й достатъчно силна, за да устои на решението си и да не отиде? Но ако имаше и най-малката надежда, че той ще отиде в клуба, сърцето й настояваше тя да бъде там и да го посрещне.
А и ако трябваше да бъде честна, вече тръпнеше от непознато нетърпеливо очакване — беше възбудена, а това я караше да се чувства едновременно като мръсница и като малко дете, решено да направи пакост. Нямаше да си откаже това удоволствие.
Надяваше се, че като се отдаде на Грей и реализира фантазиите си, това ще утоли желанието й към него, но не стана така. Дори напротив — само разпали страстта й. Тя го искаше още повече, отколкото преди седмица, макар да знаеше, че няма бъдеще с него.