Не за първи път правеше такова признание, но за първи път бе наистина искрен.
Тя се отдръпна леко от него, за да може да го погледне в очите.
— Защо? Та ти дори не ме познаваш?
— Не те познавам, но очаквам с нетърпение тази вечер от мига, в който се събудих сам онази сутрин преди седмица. — Той плъзна ръка по грациозната извивка на гърба й и обхвана тила й с длан. — Очаквах с нетърпение теб.
Възпря евентуалния й отговор или протест с целувка. Устните й бяха толкова сладки и сочни под неговите, разтвориха се жадно и езикът й се заигра с неговия. Тя го опиваше като силно дъхаво вино, караше го да се чувства замаян и развеселен. Караше го да изгуби контрол и самообладание.
Искаше това чувство да продължава безкрайно.
Двамата се разсъблякоха един друг бавно, превръщайки всеки жест в чувствена игра. Когато я отнесе на леглото, тя не носеше нищо друго, освен чорапите си — гледка толкова възбуждаща за него.
Сляха се сякаш никога не бяха се разделяли — тялото й бе влажно и готово да го приеме. Сърцевината й се плъзна около възбудата му, обгърна го и го задържа толкова стегнато, че той за малко да изгуби контрол. Господи, сякаш беше попаднал в Рая. Искаше да остане слят с нея завинаги.
Но завинаги не беше възможно, затова реши да се примири с по-голямата част от нощта. По някое време, преди зазоряване, двамата се отпуснаха обезсилени в обятията си насред влажните разбъркани чаршафи. Той свали маската си и затвори очи в щастлива отмала. Пръстите му в просъница потърсиха и се преплетоха с нейните, отпуснати върху бедрото й.
Ръцете й бяха толкова нежни.
Когато тъмнината се спусна над него, той се опита да я отблъсне, знаейки, че тази невероятна нощ ще свърши, когато заспи. Въпреки волята си обаче се предаде в обятията на съня.
Събуди се сам на следващата сутрин. Отново. Но този път на възглавницата до него лежеше мека кафява маска, а под нея — лист за писмо със знака на „Сейнт Роу“ с две думи на него.
Следващия четвъртък.
Шеста глава
Грей се завърна от чая с майка си, Арчър и Бронте едва късно в петък следобед.
Беше много приятно събиране, даде си сметка той, когато остави кобилата си с един от конярите пред конюшнята. Майка му не го притискаше да си намери съпруга. Явно се беше отказала от идеята и сега досаждаше на Арчър. Освен това можеше да се безпокои и за Бронте. Най-младата от рода Кейн участваше в третия си Сезон и вече бе отказала четири предложения за брак, откакто за първи път я представиха в обществото. С огромна зестра и собствени инвестиции, благодарение на брат им Тристан, Бронте не бързаше да се „продаде“, както сама казваше. Грей не можеше да я вини. Тя беше едва на двадесет и искаше до себе си мъж, който да вижда в нея нещо повече от парите й. Искрено й желаеше късмет и търпение, защото определено щеше да почака. За щастие, всички по-разумни мъже осъзнаваха, че жените стават само по-интересни и привлекателни с възрастта, така че нито за миг не се съмняваше, че сестра му ще срещне своята достойна половинка.
И като се замисли за интересни жени…
Точно пред него, на одеяло, разстлано на поляната, лежеше Роуз. Носеше широкопола сламена шапка, за да се предпазва от слънцето, и коралова на цвят дневна рокля с много семпла украса. Не за първи път Грей бе поразен колко пораснала е тя, откакто премина под неговото покровителство. Тя вече не беше момиченце. Беше жена.
И не каква да е жена, а очевидно проклета сирена, защото въпреки ясните си намерения да се прибере и да свърши малко работа, преди да се преоблече за вечеря, Грей прекоси прясно окосената поляна, хипнотизиран от потрепването на роклята около краката й, докато топлият ветрец си играеше с фустите й.
Тя беше потънала в някакво списание, което държеше с две ръце, за да не се прелистват страниците от вятъра. Беше така погълната от четенето, че дори не усети приближаването му.
— И кой е най-актуалният цвят за този Сезон? — попита той с усмивка, когато стана ясно, че трябва да обяви присъствието си.
Тя ахна и когато вдигна глава, за да го погледне, беше изчервена и с разширени зеници. Тя изглеждаше като дете, хванато да прави пакост — макар той да нямаше представа защо му хрумна точно това сравнение.
— О, здравей, Грей! — Тя отклони поглед. — Ами синьото изглежда е предпочитано тази година.
Като повдигна вежда, той кимна към списанието в ръцете й.
— Извинявай. Мислех, че четеш дамското списание.
— Така е — отвърна тя със закачлива усмивка. — Но модата не е сред основните му теми.
С изражение като нейното — много подобно на Чешърския котарак — той искрено се съмняваше, че статия за домакинството би я изчервила така.