— Не е лъжа! Не можех повече да продължавам с този глупав фарс. От самото начало идеята беше непристойна.
— Няма да споря с теб за това.
Роуз му се намръщи.
— Точно ти нямаш никакво право да съдиш морала ми, Грей. Може и да съм достатъчно глупава, за да ти погаждам номера, но ти дори не разпозна човек, когото познаваш от години! Ако някой от нас трябва да е по-големият идиот, това трябва да си ти!
О, Господи! Тя покри устата си с ръце. Какво точно изрече току-що.
Тъмните му вежди се сключиха опасно над буреносно сините му очи.
— Права си — съгласи се той. — Аз съм идиот, но само защото позволих на тази абсурдна игра да продължи и след момента, в който разкрих самоличността ти.
Роуз застина — като цветно венчелистче върху замръзнало езеро.
— Ти си знаел? — И въпреки това е продължил да се преструва… о, той определено беше по-лош от нея.
— Разбира се, че знаех. — Той я погледна. — Дори и със завързани очи ще разпозная аромата на кожата ти, точния цвят и вкус на тялото ти. Осъзнаваш ли, не познавам цвета на очите ти до всяко малко златисто петънце около зениците ти?
Сърцето й препускаше в гърдите й, а стомахът й се беше свил на топка и Роуз можеше само да стои и да го гледа вбесена. Как можеше да изрича подобни неща и да звучи отвратен?
— Кога? — Гласът й бе едва доловим шепот. — Кога разбра?
— Подозирах, но се опитвах да го отрека. Сутринта след последната ни среща погледнах още веднъж сладките ти устни и знаех, че не може да има две жени на света, камо ли в Лондон, с толкова изкусително издадена долна устна.
Заболя я. Дори не си беше представяла, че може да боли толкова да го чуе да изрича такива прекрасни неща. Сви ръце около тялото си.
— Подозирал си, но въпреки това се люби с мен.
— Да съм се любил? — Той се изсмя. — Това е момичешки израз, Роуз. Това, което правихме с теб… това беше много по-лошо от любенето.
По-лошо? Как смееше той да омаловажава онова, което се беше случило между тях.
— Значи съжаляваш, макар самият ти да си избрал да продължиш с маскарада?
— Това, за което съжалявам — изръмжа той и рязко пристъпи към нея, — е, че ти получи внезапен пристъп на съвест.
Той беше полудял. Роуз отстъпи.
— Не те разбирам.
— Ако беше успяла да запазиш вината само за себе си. — Устата му се изкриви в лукава усмивка. — Можехме да продължим така, като двама пълни глупаци, но сега ще трябва да изтърпим остатъка от Сезона заедно с ясното съзнание какво не можем да имаме никога повече.
— Значи признаваш чувствата си към мен.
Той се изсмя престорено.
— Толкова са много, че едва разпознавам и половината от тях.
Победата й беше Пирова.
— Ако ти държиш на мен и аз държа на теб, тогава защо не разкрием чувствата си? Трябва само да попиташ и съм твоя. — Макар това да означаваше, че ще наруши обещанието към баща си.
Този път усмивката на Грей не беше горчива, а тъжна.
— Дори това да не означава никога повече да не отидеш на бал? Поне не и със съпруга си? Дори и това да означава, че другите хора ще шепнат зад гърба ти, одумвайки те, че си се омъжила за „Съсипания Рейтън“?
Роуз отвори устни, но не успя да изрече нищо.
Той долови колебанието й и се вкопчи в него, но не и преди тя да забележи болката в очите му
— Да бъдеш с мен е много по-страшно от това да си отхвърлена, Роуз. Ти и майка ти вече сте достатъчно засегнати от свързания с мен скандал. Не искам хората да спекулират, че ще те подлудя, както направих с любовницата, която поръча нападението над мен — макар и основната заподозряна да се измъкна заради липсата на реални доказателства.
— Това не ме интересува — настоя тя. Но в думите му имаше известна истина. Нямаше как да не признае пред себе си. Беше лесно да го каже, но щеше ли наистина да преживее жестоките подмятания и клевети, ако Грей нямаше да бъде до нея за подкрепа? Можеше ли сама да присъства на баловете и празненствата и да понася с високо вдигната глава злобните погледи, или дори по-лошо — погледите, изпълнени със съжаление?
— А би трябвало. Баща ти го интересуваше.
Това определено беше вечер на разкритията.
— Какво имаш предвид?
Грей прокара пръсти през гъстата си коса. Тежкото му сако се разтвори и разкри снежнобяла риза, разкопчана на шията. Тя си припомни вкуса на кожата му там — топла и солена. Когато погледът му прикова нейния, Роуз беше сигурна, че е прочел похотливите й мисли. Също така бе напълно убедена, че и той помни вкуса на нейната кожа.
— Преди да почине, баща ти ме помоли да му обещая нещо. Накара ме да се закълна, че ще се грижа за майка ти и за теб.
— И ти се грижиш за нас — потвърди тя.