Той вдигна ръка, за да я прекъсне.
— И ме накара да му дам думата си, че никога няма да се отнасям към теб по начин по-различен, отколкото като към по-малка сестра. — Усмихна се уморено. — Така че би трябвало да разбереш защо предпочитах да се преструвам, че съм спазил обещанието си към баща ти, отколкото да призная, че съм нарушил думата си.
По този начин разбиваше сърцето й.
— Той накара и мен да обещая, че няма да се привързвам към теб — призна тя, продължавайки поредицата неочаквани откровения. — Изглежда още тогава татко е доловил нещо, което и двамата сме пропуснали.
— Напротив. Долавях какво може да се случи още откакто ти навърши осемнадесет години и двамата танцувахме заедно на някакъв невпечатляващ с нищо бал. Не помня къде беше, нито през кой ден от седмицата, но си спомням ясно бледата прасковена рокля от белгийска коприна, която носеше, и перлите в косите ти.
Роуз сякаш не можеше да си поеме дъх. Извивката на устните му, искреността в погледа му, думите му — всичко това я караше да се побърква от емоции.
— А ти носеше червена вратовръзка — прошепна тя. — Изглеждаше толкова екстравагантен с нея.
— Аз бях екстравагантен — призна той. — И баща ти много добре го знаеше.
— Но вече не си такъв.
Едва понесе съжалението, с което той я изгледа.
— Само защото нараних толкова жестоко една жена, че тя пожела да ме види мъртъв.
— Но…
Той се приближи до нея и постави топлите си длани на голите й рамене.
— Тя може да е твоя приятелка, Роуз. Някоя, с която си се запознала и сте си допаднали. Искаш ли цял живот да се вглеждаш във всяка жена на двадесет и пет и да се чудиш дали тя не е жената, поръчала да бъда обезобразен? Защото аз няма да те лъжа. Въпреки непотвърденото мнение, че лейди Дуейн е в дъното на този заговор, има поне още двадесет жени, които с лекота биха могли да са организирали нападението. И това са само онези, които публично заявяваха омразата си към мен.
Догади й се.
— Не ти вярвам.
Този път усмивката му беше мила.
— Скъпа моя Роуз, аз бях от най-лошия тип мъже и в известна степен все още съм. Обществото, което ти толкова обичаш, ме превърна в човек, който ме отвращава и когото не искам ти да познаваш. А се опасявам, че ти ще се сблъскаш с него. Клюките няма да те пощадят.
— Значи отричаш чувствата си към мен, защото се страхуваш какво може да каже обществото? — Гневът й отново се разгоря. — Никога не съм очаквала, че си такъв страхливец, Грей.
Той я притисна гневно толкова близо до себе си, че можеше да почувства дъха му на челото си. Господи, беше непоносимо мъчение да бъде в обятията му, без да може да го целуне или дори докосне, както й се искаше. Още по-ужасяващо беше чувството, че това може би беше последният път, в който той я държеше по този начин.
— Аз мразя обществото. То ме отвращава. — Той я погали по гърба. — Виждал съм радостта, изписана по лицето ти, когато отиваш на чай или на бал. Ти обичаш да си сред хора. Компаниите те карат да разцъфтиш. Не мога да искам от теб да се откажеш от това. Аз няма да искам от теб да се откажеш от хората.
Думите му бяха като смъртоносно пробождане. Той я желаеше. Беше го грижа за нея, но не достатъчно, за да пожелае да направи компромис със себе си, както тя вярваше, че е готова да направи заради него.
Внезапно тя осъзна, че е съгласна с думите му.
— Благодаря ти — промърмори тя и безуспешно се опита да се отскубне от прегръдката му. — Сега поне знам какви са отношенията ни.
Силната му ръка се вдигна и я погали по лицето, принуждавайки я да го погледне в очите, макар тя да предпочиташе да потъне вдън земя.
— Трябваше да знаеш, че това ще се случи, Роуз. Иначе не би си и помислила да си признаеш. Кажи ми честно, какво всъщност се надяваше да постигнеш с това си признание?
Наистина, на какво изобщо се бе надявала?
— Не знам. Вероятно да успокоя гузната си съвест. Или може би се надявах, че ще ме помолиш за прошка, задето не ме разпозна. — Най-сетне успя да се освободи от прегръдката му. — Или може би се надявах, че невинността и сърцето ми все пак ще означават нещо за теб.
Тя закрачи към вратата на стаята, преди сълзите да са рукнали от очите й. Не искаше да звучи като такава глупачка. Тя сама беше си причинила това унижение и нямаше кого другиго да обвинява за последствията. Беше достатъчно зряла, за да признае пред себе си поне това.
Грей я хвана за ръката, когато се опита да мине покрай него.
— И двете са подарък, който ще ценя вечно, можеш да бъдеш сигурна. Никой не ме е дарявал с нещо по-ценно от тях през целия ми живот.
Проклет да бъде! Сълзите, които така упорито се опитваше да преглътне, се затъркаляха от очите й и оставяха мокри вадички по страните й, пламнали от срам и гняв. Въпреки това се обърна и го изгледа — нека види последиците от думите си.