— Очевидно не можеш да цениш истински подобни подаръци, сър, щом си готов да ги пренебрегнеш с леко сърце.
Той потръпна като от плесница, но това не я умилостиви.
— Понякога животът ни поднася подаръци, които не можем да си позволим да приемем. А ти си точно това за мен, Роуз.
Досега не бе чувала по-прекрасно и болезнено признание и се надяваше, че никога повече няма да чуе нещо подобно. Вдигна брадичка и премигна яростно, за да спре сълзите.
— Благодаря ти, Грей. Чувствам се много по-добре.
Този път мина покрай него, без той да се опита да я спре, но явно не беше приключил с нея, защото я заговори, когато тя отвори вратата.
— Роуз!
Не се обърна, но цялата се стегна вътрешно, в очакване на поредния удар.
— Да?
— Излез и се наслаждавай на Сезона. Намери си мъж, който ще осъзнава какъв щастливец е да те има в живота си.
С каменно изражение тя се обърна и го погледна един последен път през рамо.
— Благодаря ви, Ваше благородие. Вярвам, че ще последвам съвета ви. Но Господ знае, че няма да намеря такъв мъж.
Той беше най-големият задник в Англия.
Разбира се, Грей можеше да признае подобно нещо единствено пред себе си, останал сам и на спокойствие в собствения си дом.
На спокойствие. Наистина ли беше спокоен? Когато толкова опасна жена, колкото беше Роуз, му предложи сърцето и тялото си, той се държа като тотален глупак, вместо да приеме предложението й. А беше приел всичко с отворени обятия, когато подозираше истината за самоличността й, когато можеше да се престори, че тя е друга жена…
А сега тя знаеше истината за извратената му природа. Знаеше, че той се е досетил за самоличността й и въпреки това е бил достатъчно подъл и подмолен да я остави да продължи да му се отдава и да му доставя удоволствие.
Слава богу, че не подозираше как всеки път, когато през ума му минеше мисълта за бъдещия й съпруг, Грей с болка и копнеж се сещаше именно за невинността, която му бе отдала така страстно и охотно. Той завинаги щеше да бъде първият мъж в живота й.
— По дяволите — изруга той и закрачи към малкия дървен шкаф, в който държеше колекцията си от спиртни напитки за гости. — Няма да си причиня подобно нещо.
Извади бутилка скоч и си наля пълна чаша. Отпи голяма глътка от кехлибарената течност и преглътна бавно, оставяйки алкохолът да затопли вътрешностите му.
Преди време би казал, че Роуз заслужава случилото се. Това беше съдбата на всички малки момиченца, дръзнали да танцуват с големия лош вълк. Преди години щеше просто безучастно да вдигне рамена, без да се трогва, че е поругал тялото й и просто да продължи към следващата си жертва.
Той я беше съсипал. Беше се възползвал от нея и отказваше да стори правилното нещо. Времето наистина имаше извратено чувство за ирония. Този път обаче той трудно успяваше да убеди съвестта си, че всъщност постъпва по най-правилния за Роуз начин.
Как можа да бъде толкова откровен? Трябваше да се престори на възмутен, но именно възмущението му беше причина за проблема. Беше бесен, че тя се предаде толкова лесно. Бяха прекарали едва две нощи заедно и сега никога повече нямаше да споделят страстта си, защото признанието й го задължаваше да престане да бъде неморалната свиня, като която се държеше.
И все пак така беше по-добре, опита се да се убеди той след още едно питие. Всяка тяхна следваща среща само би увеличила риска някой да разбере за тях. А един подобен скандал би бил последното нещо, от което Роуз се нуждаеше в първия си Сезон след смъртта на баща й. Да изгуби баща си и честта си бе повече, отколкото който и да е човек би могъл да понесе. Нямаше нужда Грей да се забърква по-сериозно в живота й, отколкото вече сам се беше замесил. За него оставаше удовлетворението да знае, че е бил първият й мъж и никой друг нямаше да го измести от сърцето й.
Въпреки това той бе достатъчно глупав за момент да съжали, че я е отблъснал, или че не са ги разкрили и принудили да постъпят както изисква моралът. Защото тогава той нямаше да има друг избор, освен да се ожени за нея, а така никой от тях нямаше да се чувства виновен, че е престъпил обещанието си към Чарлс — решението щеше да бъде взето от обществото, не от тях.
Господи, беше много добър да извърта нещата в своя полза, когато пожелаеше.
Седна на дивана, за да не се изкуши да я последва. Така беше по-добре. Надяваше се да го намрази, да се откаже от глупавите си фантазии за него и да си намери достоен съпруг. Може би дори Келън Максуел би бил достатъчно благороден и подходящ. Този проклет негодник!