Почукване по стъклото привлече вниманието му към прозореца, зад който стоеше брат му и му махаше с пиянска усмивка. Подобно поведение съвсем не беше необичайно за нощните гуляи на Арчър.
Грей стана с въздишка и отиде да отвори крилата на големия прозорец към градината, за да пусне брат си в стаята.
— Какво, по дяволите, искаш? — попита го, когато той влезе.
Арчър му се ухили с подкупващо лъчезарна усмивка.
— Знаех си, че ще те намеря сам и с подвита опашка.
Грей повдигна вежда въпросително.
— Колко си словоохотлив, братко. Защо всъщност се промъкна до задния вход на дома ми?
— Това е и моят дом. — Отбеляза спокойно Арчър. — Поне когато ти не си тук.
Като ерген Арчър нямаше голям избор от квартири. Можеше да живее с майка им и Бронте в имението и никога да не посмее да се прибере с жена или да си доведе приятели, или можеше да си наеме няколко различни апартамента в къщи за гости, но нито една от двете възможности не го блазнеше. Арчър искаше дом и сега, когато окончателно се бе завърнал в Лондон, се оглеждаше за градска къща, която да наеме и да сподели с по-младия им брат Тристан, когато и той се върнеше от странстванията си в Америка.
Докато търсеше подходящия дом, той действително имаше няколко апартамента под наем, където да спи или да се забавлява, както и Рейтън Хаус, когато брат му Грей не беше в града.
— Защо си тук, Арч?
Брат му се ухили.
— Дойдох да те спася. Сега грабвай палтото си и да вървим.
— Къде?
— Има ли значение? Поименно ли да ти изброя клубовете и заведенията за джентълмени? Няма значение! Хайде, човече!
— Арч — започна Грей с въздишка, — като изключим няколко единични случая, когато съм излизал под прикритието на нощта, не съм се появявал публично в обществото от години. Защо си мислиш, че бих дошъл с теб в клуб или в бордей?
— Защото имаш нуждата да излезеш — заяви брат му категорично. — Не можеш да се криеш вечно. Не е благопристойно.
Да се крие. За втори път тази вечер някой го наричаше страхливец. За Грей това нямаше особено значение.
— Не се крия. Просто предпочитам да не излизам в обществото, защото е двулично и коварно.
Арчър изсумтя презрително и залитна. Успя да запази равновесие, като се задържа за рамката на прозореца.
— Няма нищо двулично в „При Шери“. Ти просто предпочиташ да си седиш вкъщи и да се правиш на мъченик.
— Ти си пиян. — Грей понечи да затвори прозорците. — Прибирай се вкъщи да си отспиш.
Арчър вдигна ръка, за да спре брат си, който се опитваше да го избута навън.
— Почакай — ухили му се глупаво. — Две прекрасни млади дами ни чакат пред централния вход. Със сигурност поне една от тях ще се зарадва да попадне в твоята височайша компания, твоя светлост.
— Две жени наведнъж никога не са били проблем за теб преди — констатира Грей. — Сигурен съм, че и сега не би имал проблем да ги забавляваш сам.
Издръжливостта на Арчър беше почти толкова легендарна колкото и тази на Грей, но изглежда по-малкият брат не провокираше толкова бурни емоции у завоеванията си, защото все още никоя от тях не бе поискала да го види мъртъв. Вероятно скандалът около най-големия му брат го бе научил едно-две неща за дискретността.
— Една от тях е брюнетка — опита за последно брат му. — Висока, пищна и с кафяви очи, в които човек може да се изгуби.
Грей застина.
— Кафяви очи — повтори той като идиот. Беше изкушен. Но как някоя би могла да го задоволи сега, когато вече бе познал истинската Роуз?
Арчър се ухили.
— Големи кафяви очи — като чаши с горещо какао. И хубави зъби. А между гърдите й всеки мъж би се задушил от щастие. — Подкани го с жест. — Повярвай ми, Грей, тя е чиста и стегната почти като девица.
Слава богу, че пияният Арчър нямаше задръжки. Именно последната му забележка върна Грей обратно към реалността.
Роуз вече не беше девица и то по негова вина. Нямаше никакво значение, че не я бе разпознал в първата им нощ. О, кого се опитваше да заблуди? Той знаеше. В известен смисъл душата му знаеше още в първия миг, когато я заговори на дансинга. И въпреки това я направи своя, лишавайки я от единственото богатство, освен зестрата, което младата жена можеше да предложи на съпруга си. И как би могъл да устои, когато предложението бе направено толкова неустоимо? Роуз може и да бе допуснала грешка, като му се бе отдала, но я беше планирала добре. Тя сама го бе избрала за първия мъж в живота си.
И изглежда тя го искаше изцяло и само за себе си — малката глупачка. Нима се опитваше да разбие сърцето му?
— Съжалявам, Арч — заговори той без капка съжаление, — тази нощ те оставям да се справиш сам, братко.