Макар и пиян, по-младият мъж изглеждаше искрено изненадан.
— Но… големи кафяви очи?
Грей се ухили въпреки мрачното си настроение.
— Цялата е твоя. Ще можеш да ми разкажеш всички подробности утре сутрин. — Майката на Грей, сестра му и Арчър щяха да му гостува за чай на другия ден. Щяха да си прекарат чудесно, особено след като гневът на Роуз се уталожеше през нощта.
Арчър изглеждаше доволен от възможността да се похвали със завоеванието си, което само доказваше колко млад и необуздан бе все още. Въпреки словоохотливостта и красноречието си, Арчър рядко споделяше креватните си подвизи.
— Лека нощ, Арч. Дамите ти те очакват.
След тези думи младият мъж си тръгна, а Грей затвори прозореца след него, спусна завесите и се върна на дивана при питието си. Предпочете да остане прав, взе чашата си и я пресуши на един дъх.
Трябваше да си легне. Всичко изглеждаше по-поносимо в светлината на новия ден. А и така нямаше повече да се изкушава да последва Роуз в стаята й, да се хвърли в краката й и да я помоли да…
Да, какво? Да му прости? Да го приеме? Може би да му позволи да й демонстрира уменията си в оралната любов? Господи, ставаше жалък.
Нямаше да направи нито едно от тези неща, разбира се. Беше по-добре тя да го презира. По-добре да продължи да го прави. За него щеше да е по-лесно да си намери друга. Тя искаше от него повече, отколкото той бе готов да даде някога. Защото, ако изобщо бе научил нещо за себе си през годините, то беше, че определено не е съпругът, който една почтена жена заслужава.
Отдавна знаеше, че жените изискват вярност от мъжете си — не просто богатството и името им, но и техните душа и сърце. Именно подобна алчност от страна на жените бе причината за белега на лицето му.
Осъзнаването на този факт само затвърди решението му да подхранва презрението на Роуз. Беше постъпил правилно, като я отблъсна, вместо да я притисне в обятията си и да й обещае слънцето и луната, както му се искаше да стори. В някакъв момент и Роуз щеше да осъзнае, че отказът му е проява на повече честност и загриженост, отколкото той бе проявявал някога към която и да било жена в живота си.
Колко жалко, че честността и загрижеността не можеха да го топлят вечер, мислеше си той, докато се качваше към стаята си.
Осма глава
Роуз успя да избягва Грей през по-голямата част от съботния ден. Събуди се късно и закуси в стаята си — препечени филийки със сладко, чиния с яйца и бекон и каничка гъст горещ шоколад. Потиснатото й настроение може и да убиваше апетита й, но гневът й го разпалваше. Днес тя определено беше гневна. Не само на Грей, но и на себе си.
Но си обеща, че няма да мисли за това. Нямаше смисъл. Беше допуснала грешка, която осъзна и без Грей да й натрива носа. Сега можеше единствено да продължи напред.
Виждаше две възможности пред себе си. Можеше или да преследва Грей и да се прояви като още по-голяма глупачка, или да вложи цялата си енергия и усилията си в това да си намери съпруг, който да харесва поне толкова, ако не и повече от него. Дали щеше да бъде достатъчно благородна да не го дразни с успеха си? Съмняваше се.
Едва ли щеше да бъде толкова трудно да намери човек, който да я обича. Не беше ужасна личност, макар открито да си признаваше, че е своенравна и понякога разглезена. Въпреки това бе с добро сърце, достатъчно привлекателна и с голяма зестра. Това все трябваше да е достатъчно, за да привлече някого. Вероятно единствената причина да е толкова привързана към Грей беше неговата изключителна добрина към семейството й, а и той беше и единственият мъж, с когото бе разговаряла на различни теми през последните три години.
Щеше да започне с търсенето си днес.
След като закуси, стана от леглото, наля си още една чаша шоколад, изкъпа се и позвъни на Хедър. Когато приключи с тоалета и прическата си, бе почти обяд и беше време да се види с Ева. Двете щяха да отидат на пазар на Риджънт Стрийт заедно с майките си. Роуз имаше нужда точно от нещо подобно да я разсее, а фактът, че щеше да харчи парите на Грей, щеше само да направи преживяването още по-хубаво. Ако това я правеше покварена — така да бъде. Щеше да бъде щастлива да е покварена до дъното на душата си. Гордостта й бе наранена, чувствата й — потъпкани, а сърцето й — разбито. Нямаше значение, че сама си беше виновна за цялата бъркотия, макар и Грей да не беше напълно невинен. Ако тя имаше собствено богатство, щеше да харчи него, но вместо това беше безполезна малка женичка, напълно зависима от своя благодетел, или от съпруга си след време. Затова щеше да се възползва от богатството на Грей и щеше да се опита да не мисли за това, че той се беше възползвал от чувствата й.