Той знаеше! Колко ли се е присмивал на глупавото влюбено момиченце.
Роуз поклати глава. Нямаше повече да мисли за това. Грей не й се беше присмивал. Всъщност той изглеждаше точно толкова наранен, колкото и тя.
Добре, стига толкова самосъжаление!
Роуз прикрепи помпозната си широкопола шапка с фуркети към прическата си, а след това взе дамската си чанта и ръкавиците си. Носеше рокля за разходка в шоколадово кафяво и розово, с декорации от бледозлатиста коприна и високо деколте. Ръкавиците и ботите й бяха в подходящ златист нюанс. Изглеждаше доста елегантно, ако трябваше да бъде честна.
Пристигнаха на Риджънт Стрийт преди актуалните за пазаруване часове между два и четири следобед, защото се опитваха да избегнат навалицата, която се струпваше в магазините и около тях и правеше придвижването почти невъзможно. За много хора тази улица беше точно мястото, на което да отидеш, за да огледаш хората и да бъдеш огледан от тях, точно както и Хайд Парк, така че не беше необичайно млада дама и придружителката й да спрат по средата на улицата, за да могат дамата и ухажващият я джентълмен, когото са срещнали, да разменят няколко думи.
Въпреки ранния час, улицата преливаше от хора, дошли да напазаруват или просто да се разходят из магазините със задължителната си свита от камериери и камериерки, които да носят покупките им.
Нито Роуз, нито Ева товареха камериерките си с подобни задачи. Роуз си купи чифт ръкавици и нов парфюм от най-известната лондонска парфюмерия, удостоена с не едно отличие през годините заради майсторството на своя собственик. Ароматът беше наистина невероятен и си заслужаваше всяко пени, а ръкавиците щяха да бъдат съвършеният завършек на тоалета, който възнамеряваше да облече за разходката си с Келън този следобед.
По-късно си купи и две нови ветрила, защото бяха изящно изработени и очевидно по последната мода от Париж.
След още една обиколка младите дами грижливо прибраха покупките си в багажното на каретата и се отправиха към дома сред засилващия се трафик. Придвижваха се по-бавно и от охлюви, но Роуз не се дразнеше. Тя беше прекалено заета да наднича през малкото прозорче, за да огледа всички дами, излезли на разходка именно с цел да бъдат огледани и оценени по достойнство.
Ева и лейди Ротшилд се разделиха с тях на входа на Рейтън Хаус с уговорката, че ще се видят отново в понеделник на играта на карти у лейди Карлайл. Роуз целуна приятелката си сърдечно и побърза към дома с майка си, за да се преоблече за чая. Семейството на Грей щеше да се присъедини към тях съвсем скоро. Единствено заради тях Роуз нямаше да се престори, че има главоболие, за да дочака Келън на спокойствие в стаята си.
И понеже не беше в характера й да бъде груба, тя забърза нагоре по стълбите към стаята си, преоблече се бързо в жълтата си чаена рокля, оправи прическата си с помощта на Хедър, избра подходящи пантофки и чифт златни обеци и слезе обратно точно навреме, за да се присъедини към гостите на задната тераса.
Едва пристъпила на слънчевата, пропита с аромата на рози тераса, и до нея изникна усмихнат джентълмен.
— Лейди Роуз, позволете да отбележа, че ставате все по-очарователна всеки следващ път, в който ви виждам.
Ако беше някой непознат, тя със сигурност щеше да се смути, но тъй като комплиментът идваше от Арчър, по-младия брат на Грей, Роуз просто се усмихна в отговор и го хвана под ръка.
— А вашето зрение чувствително отслабва, сър.
Арчър се наведе да й целуне ръка.
— Ако съм заслепен, то е единствено от вашата красота.
Роуз се разсмя, зарадвана от приятното му чувство за хумор и палавите пламъчета в ясносините му очи. Той беше толкова по-открит и общителен от Грей, толкова по-жизнен и винаги готов да флиртува. И въпреки това приликите между двамата не можеха да се отрекат, макар чертите на Арчър да бяха малко по-остри и фини.
Как ли би се почувствал Грей, ако решеше да го замени с брат му? Не, това беше твърде долно, дори само да си го помисли.
— Внимавайте с комплиментите, сър — предупреди го тя закачливо. — Ловувам за съпруг, ако не сте информиран.
Арчър се ококори в престорен ужас.
— Не го казвайте! — След това се наведе доверително близо до нея и прошепна: — Брат ми наистина ли е достатъчно глупав, за да ви позволи да му се изплъзнете?
Стомахът на Роуз се сви от сериозния тон на гласа му. Когато срещна погледа му, откри само искрена загриженост и неподправено безпокойство.
— Опакова багажа ми, докато си говорим.
Той се разсмя сърдечно и гръмко, като с това привлече към тях вниманието на всички присъстващи на терасата, включително и на по-големия си брат.