Проклет да беше, ако останеше още минута на мястото си, зяпайки я като пълен идиот, докато друг мъж можеше просто да я заговори и да му я отнеме.
Той се завъртя, отметна тежките завеси и напусна уединението на балкона, излизайки в широк коридор. Осветлението бе почти толкова приглушено, колкото и в изолираното му убежище, а пътят му показваха разпръснати нашироко газови лампи. Но Грей познаваше интериора на клуба и краката му сами го поведоха безшумно и уверено към целта му в широкото помещение на долния етаж. Погледът му пробяга по двойка, притисната към стената — полите на жената бяха набрани около бедрата й, а мъжът бе наместил дланта си между тях. Тихите им стонове на удоволствие погъделичкаха ушите му и разпалиха желанието му.
В средата на стълбището се натъкна на самата мадам Ла Рийо. Тя му бе връстница, а може би малко по-млада от него. Привлекателна и светлокожа, с бляскава медна коса, която изглеждаше толкова естествена, колкото и проницателното синьо на очите й. Тя беше висока и стройна, облечена в семпла, но елегантна рокля в бледожълто, която можеше да бъде дело единствено на ненадминат майстор като мистър Уърт.
— Монсеньор, графе — поздрави го дрезгаво с френския си акцент и потръпна изискано. — Мога ли да ви бъда от помощ?
Обноските и навиците му го задължаваха да се поклони в отговор, макар в действителност да искаше просто да се измъкне покрай нея и да открие прекрасното си диво цвете. Той понечи да й се извини и да се оттегли, но внезапно го осени друга мисъл.
— С уединена стая, мадам. Имате ли свободни?
Тя се усмихна с яркочервените си устни, но очите й останаха нащрек.
— За вас, Ваше благородие? Разбира се. — Дългите фини пръсти се плъзнаха в гънките на роклята й и извадиха малък месингов ключ на тънка верижка. Тя подаде ключа на Грей.
— Последната стая вдясно по коридора. Ще бъдете напълно необезпокоявани.
Крехкото ключе беше топло от досега с кожата й и Грей го стисна здраво в дланта си.
— Благодаря ви. Естествено, ще я впишете на сметката ми.
— Разбира се. — Тя наклони глава. — Да изпратя ли и бутилка шампанско?
— Да, моля. — Той пусна ключа в джоба си. — А сега, ако ме извините?
— Приятна вечер, сър. — Тя му се усмихна отново, мило, но не угоднически.
Грей кимна и забърза по стълбите. Забави забързания си ход едва когато стигна в основата им. Нямаше да е добре да изглежда прекалено нетърпелив.
Влезе в балната зала и запримигва, за да привикнат очите му с по-ярката светлина в помещението. Не беше свикнал да е така открит сред толкова хора. Обикновено се спотайваше в сенките и на всяка цена избягваше да бъде забелязан.
Над главите на гостите проблясваха полилеи, но най-много светлина струеше от газовите лампи, маскирани като антични факли. Залата беше осветена, но не прекалено. Дамите нямаше да се притесняват, че тенът и извивките им ще бъдат обект на твърде обстойно разглеждане и ожесточено обсъждане.
Просторното помещение беше като отворена кутия шоколадови бонбони, украсени в различни нюанси на сметановото, шоколадовото и златистото. Декорацията в салона също беше съвършено балансирана да излъчва елегантност и финес, вместо вулгарното парадиране, което беше най-честият резултат напоследък. Светлината, когато вече привикна към нея, беше отлично подбрана да не дразни очите, но и да позволява ясно разпознаване на събеседниците, а музиката галеше ушите и изкушаваше тялото, без да елиминира възможността за приятен разговор.
Не че беше в настроение да разговаря.
Почти никой не поглеждаше към него, докато крачеше из залата, което напълно го устройваше. Маскените балове като този бяха известни със своята дискретност и анонимността на гостите си. Но винаги се срещаха и хора, които разпознаваха властта и високото обществено положение, когато ги забележеха. Той предпочете да ги игнорира, търсейки с поглед една конкретна личност. Забеляза я случайно. Тя беше сама, застанала в периферията на дансинга с блуждаещ из залата поглед, сякаш търсеше някого.
Погледът й срещна неговия и го прикова на място. По тялото му премина мълниеносна тръпка. За миг бе готов да се закълне, че се познават, но после отхвърли тази възможност като игра на светлината, защото чувството премина като мигване.