Доверието, както и сърцето й, се отдаваше лесно и лесно се губеше, а тя беше изморена от разочарованието, което следваше. Не че животът й бе особено тежък, напротив, но досега всеки мъж, на когото се бе доверявала по един или друг начин, бе успявал да я разочарова — умишлено или не.
— Здравейте, лейди Роуз, мистър Максуел. — Към тях се приближаваше лейди Дуейн, възседнала разкошен арабски жребец, чиято грива и осанка чудесно подчертаваха собствените й качества. — Прекрасен ден за разходка, нали?
— Здравейте, лейди Дуейн — отвърна Роуз любезно. — Наистина е така.
Заговориха се, както повеляваше етикетът, защото нямаше да е учтиво да се избягват на публично място. Слава богу, по-възрастната жена насочваше разговора предимно към Келън, което не убягна от вниманието на Роуз. Дали просто споделяха еднакъв вкус за мъже, или лейди Дуейн приемаше противоположния пол за огромна кутия шоколадови бонбони, от която трябва да опита колкото е възможно повече?
Въпреки съвършената си учтивост, Келън не беше неподвластен на очарованието и вниманието на другата жена. Разбира се, кой мъж би устоял? Макар и не ослепителна красавица, лейди Дуейн беше нещо много по-опасно — тя беше интересна.
— Очаквам, че скоро отново ще се видим, лейди Роуз. — Дългите й клепки потрепнаха многозначително. — Мистър Максуел, надявам се, че скоро ще имам удоволствието да видя и вас.
Роуз наблюдава развеселено как неколцина мъже проследиха лейди Дуейн с поглед, когато тя се отдалечи от каретата им с уверената осанка на мъж, отраснал на коня. Тя просто беше типът жена, който привличаше мъжкото внимание.
— Доста е завладяваща, нали? — забеляза Келън с усмивка.
Роуз нямаше как да не се съгласи.
— Вярвам, че флиртуваше с теб.
— Тя флиртува с всеки мъж, когото срещне — сви рамене Келън. — Такъв е характерът й.
Характерът й далеч не беше толкова безобиден, колкото се опитваше да се представи, убедена беше Роуз.
— Внимавайте с нея, мистър Максуел. Няма да ми е приятно да ви видя наранен…
— Лейди Роуз, отдавна вече сме достатъчно близки, за да може спокойно да ме наричате с рожденото ми име.
— Вероятно е така — отвърна тя със закачлива усмивка. — Но вие трябва да си спечелите благоволението ми, за да го използвам отново.
Келън се засмя.
— Добре казано. Но моля, обясни ми каква точно опасност би могла да представлява лейди Дуейн за светски джентълмен като мен?
Макар и в добро настроение, Роуз не можеше да представи мнението си хумористично. Вместо това отклони поглед.
— Не знам, честно казано. Наречете го женска интуиция.
Почувства погледа му върху себе си.
— Нещо повече от това е. — Замълча за момент. — Господи! Да не искате да кажете, че тя… Рейтън?
Тя ли беше прекалено недискретна, или той просто беше досетлив? Каквато и да беше причината, страните на Роуз пламнаха от чувството за вина, че е предала Грей.
— Не знам. Той никога не я е обвинявал в мое присъствие, макар да знам, че я е подозирал.
Келън промърмори нещо не съвсем любезно, което Роуз не успя да чуе. Беше достатъчно тактична, за да не го помоли да повтори.
— Подочух слуховете — призна той. — Няколко месеца имаше различни спекулации, докато скандалът не утихна.
Роуз не отклони поглед от пътя пред тях. Едновременно искаше и не искаше да разбере какво бе чул Келън по темата.
— Предполагам, че е така.
— По онова време Рейтън се славеше с доста скандална репутация. Всеки знаеше, че съпругите, годениците, дори дъщерите му не са в безопасност около него.
Тя затвори очи. Определено не искаше да слуша това.
— Да разбирам ли, че вярваш, че съдбата му е заслужена?
— Не, разбира се. — Той звучеше искрено засегнат. — Но и той не е проявявал интерес към никоя о г жените в обкръжението му.
— Не и доколкото ти е известно — отбеляза тя, без да се сдържи.
Келън се засмя.
— Права си. Но съм благодарен, а вярвам и ти също, че баща ти и Рейтън бяха толкова близки приятели. Херцогът много уважава майка ти и теб. Не би ми било приятно да знам, че ти или лейди Марсден сте под закрилата на този мъж, ако той ви третираше, както се отнасяше към другите жени.
— Да — съгласи се Роуз, загледана безизразно в едно от дърветата в далечината. — И на мен не би ми било приятно.