Девета глава
В понеделник вечер Грей се беше затворил в кабинета си с чаша бренди, вдигнал крака върху отоманка, полуизлегнат в любимия си стол пред малък огън в камината. В ръцете си държеше последния брой на „Сладострастие“, който бе помолил Арчър да му достави. Учудващо ли е, че публикацията беше продукт на реномирана издателска къща от Лондон.
Наред със статиите и есетата, до една предназначени за дами „с класа и опит“, се мъдреха еротични разказчета, поеми и съвети за мъжете. Самите съвети пък варираха от това как една жена да флиртува умело, до това как да предпази полите си от гънки, ако прави любов на публично място. Цяла самостоятелна страница пък беше посветена на това как по най-задоволителен начин да се прави орална любов с любимия мъж.
При все това текстът, който наистина грабна вниманието му, бе озаглавен „Излъскай перлата си до блясък и му покажи как да ти достави истинско удоволствие с ръце и устни.”
Публикацията подробно описваше как един мъж може да достави ненадминато орално удоволствие на жената, с която е. Първоначално Грей бе готов да я отхвърли като пълна глупост, но когато се зачете, с изненада осъзна, че поне веднъж или два пъти жена бе отправяла подобни намеци и желания към него, особено в по-младите му години, когато компенсираше липсата на опит и финес с много ентусиазъм.
И все пак, ако можеше да се вярва на жената или жените, създали този текст, явно все още имаше едно-две неща, които и той можеше да научи за женското удоволствие. И понеже неговото собствено удоволствие в леглото зависеше пряко от това на партньорката му — беше научил това с годините и опита си — определено щеше да е в негов интерес да продължи да чете.
По дяволите, може би беше най-добре да се абонира!
Беше изцяло потънал в един разказ за по-възрастна жена и млад неопитен младеж, отдали се на взаимната си страст в градинска беседка, когато го прекъсна леко почукване на вратата.
Той се стресна, осъзнавайки, че също като неопитния младеж е приятно възбуден и няма как да се прикрие. Авторките на списанието определено знаеха как да разпалят въображението. Оказваше се, че женската перспектива за секса е доста чувствена и възбуждаща едновременно.
Прикри списанието под възглавниците на стола срещу себе си и оправи гънките на панталона и сакото си, за да прикрие възбудата си.
— Влез.
Вратата се отвори с леко проскърцване и той стана, защото видя, че Роуз влиза в стаята. Тя беше облечена във вечерна рокля в тъмновиолетово, която повдигаше гърдите й, стесняваше талията й и подчертаваше чувствената извивка на бедрата й. Изглеждаше апетитна — сочна и зряла, готова да утоли глада и жаждата му.
Искаше му се да изпробва някои от съветите на „Сладострастие“ върху нея. Но това едва ли бяха благопристойни мисли спрямо младата жена под негова закрила. А в момента се опитваше с всички сили да бъде благопристоен. Роуз обаче не му помагаше и всячески провокираше ненаситния сладострастник, който бе той на младини. В желанието, което изпитваше към нея, нямаше нищо благопристойно и именно заради това той трябваше да бъде дори по-внимателен.
— У Карлайл ли отиваш? — попита я той. Тази вечер тя и майка й щяха да придружат семейството му за игра на карти.
Тя кимна. Как, за бога, камериерката й бе успяла да обуздае косата й в толкова изискана и сложна прическа? Вероятно бе използвала цяла кутия фуркети.
— Да. Мама и аз очакваме лорд Арчър и екипажа му в розовата гостна. — Тя потръпна едва забележимо при споменаването на стаята, в която маскарадът им бе приключил така злощастно. — Имаш ли минутка?
— За теб? Разбира се. — И наистина го мислеше. Каквито и да бяха желанията на тялото му към нея, Роуз беше преди всичко много важна част от живота му. Той винаги щеше да е нейно разположение, дори когато тя се омъжеше за някой кретен, който никога не би бил способен истински да оцени, обикне и заслужи нейния своеволен и ненаситен характер.
Не че той я заслужаваше повече, но нямаше как да не се ласкае от това колко много рискува тя само за да бъде с него. Вярно, беше го манипулирала, но едва ли би успяла да го направи, ако най-напред не бе открила слабостта му.
И колкото и обезпокоително да беше, че тя знаеше — или поне имаше някаква бледа идея — колко силни и безумни бяха чувствата му към нея, беше също толкова освобождаващо. Повече нямаше нужда да се преструва. Просто трябваше да й устои. А той щеше да устои. Мотивацията му стоеше пред него облечена празнично и готова да излезе и да се наслаждава на една вечер в обществото, което той презираше.