Отказваше да я обвинява за ентусиазма й. Тя беше млада и нямаше неговия горчив опит. Молеше се и никога да не го получи.
Тя се приближи към него и полите й прошумоляха напевно върху килима. Всяка стъпка я приближаваше към него — аромата й, топлината й, очарованието й.
— Исках да ти се извиня.
Погледът му се отдръпна като опарен от гърдите й. Още ясно помнеше какво е усещането да ги чувства в дланите си.
— За какво?
— За това, че те подведох по този начин. Прецених грешно природата на нашите взаимоотношения и се държах като малко разглезено момиченце. Това беше ужасна грешка и се надявам, че ще имаш милостта да ми простиш.
Ужасна грешка? Грешка със сигурност, но чак пък ужасна?
— Няма за какво да ти прощавам — отвърна той с бегла усмивка. — И двамата сме еднакво виновни.
— Да — съгласи се тя с усмивка в отговор. — Прав си. Можем ли отново да бъдем приятели?
— Ние не сме преставали да бъдем. — Поне това беше вярно. Може и да се бе държал като глупак и да се беше възползвал от нея, но нито за миг не спря да се грижи за нея. Никога нямаше да спре.
Роуз буквално въздъхна от облекчение. Грей се опитваше да задържи погледа си върху лицето й.
— Господи, толкова се радвам, че мислиш така. Защото наистина искам твоето одобрение, когато открия мъжа, за когото ще искам да се омъжа.
Грей се усмихна накриво, опитвайки да спази добрия тон.
— Изборът е изцяло твой, Роуз.
Тя махна с ръка.
— О, знам, но мнението ти означаваше толкова много за татко, а щом той вече не е сред нас, за да ме напътства, за мен ще бъде чест, ако ти би приел и тази отговорност наред с другите, които доброволно пое спрямо нас.
Да й помогне да си избере съпруг? Това да не беше някаква жестока шега? И какво щеше да последва — щеше да поиска и неговата благословия ли?
Роуз взе ръцете му в своите.
— Знам, че това не е особено зряло изказване, но след татко, ти си вторият най-важен мъж в живота ми. Чудя се… — Тя прехапа долната си устна. — Дали би заел мястото на татко и би ме завел до бъдещия ми съпруг пред олтара, когато настъпи този момент?
Беше готов да я метне на рамо, да я отнесе в Гретна Грийн и да се омъжи за нея на мига, за да спре това мъчение.
— За мен ще бъде чест.
Не можа да й обещае нищо, защото знаеше, че за когото и да се омъжеше тя, не би му позволил да спази обещанието си. Никой мъж с разсъдъка си не би искал Грей да присъства на сватбата му, още по-малко да се навърта около булката.
По прелестното й лице се изписа облекчение, или беше несигурност.
— Чудесно. Страхувах се, че не би го направил, предвид страха ти да излизаш в обществото.
Грей се намръщи. Страх? Отново го смятаха за страхливец, така ли?
— Какво те накара да мислиш така?
Тя изглеждаше искрено объркана.
— Ами онзи ден Келън ми каза колко ужасно скандална е била репутацията ти още преди скандала. Допускам, че се срамуваш от това и затова сега избягваш да излизаш сред обществото.
— Допускаш погрешно. — Никога досега не се бе обръщал към нея с толкова студенина, колкото сега. — Не знаех, че мнението ти за мен е паднало толкова ниско. Като човек, който преди време също бе засегнат от клюките около мен, очаквах, че няма да вярваш на всичко, което чуваш, независимо колко харесваш източника на информацията.
Явно я засегна с думите си. Очите й на кошута се разшириха от болка.
— Мнението ми за теб е толкова високо, колкото е било винаги! Просто се опитвам да кажа, че разбирам защо предпочиташ да се криеш…
— Мислиш, че се крия? — На челото му пулсираше изпъкнала вена.
Искрено объркване посрещна гневния му поглед.
— Не се ли криеш?
— Избягвам обществото, защото го презирам — отвърна той кратко. — Очаквах, че си разбрала това за мен след всички тези години.
Тя се усмихна мило.
— Смятам, че поведението ми в последно време е достатъчно доказателство, че изобщо не те познавам. Така и не постигнах целта си да те съблазня, нали?
Милостиви боже! Това момиче определено знаеше как да обърне света му нагоре с краката.
— Няма причина да се срамуваш, че си засрамен, Грей. Знам, че съжаляваш за миналото и разбирам колко трудно ти е да се върнеш в обществото с това съжаление.
— Роуз, не съм засрамен и не се крия. Отхвърлям обществото, защото го презирам. Мразя престорената учтивост, фалшивите правила и лицемерието му. Разбираш ли какво ти казвам? Заради обществото имам това — посочи той белега на лицето си.
За миг той си помисли, че тя ще се засмее, и честно казано не знаеше как би реагирал, ако тя го направеше.
— Грей, обществото не е причината за белега ти. Причината е жена, към която си се отнесъл с по-малко уважение, отколкото проявяваш към мръсните си чорапи. Не можеш да обвиняваш всички за действията на един.