Ако това означаваше да го обижда, за да го накара да прозре истината — така да бъде, но трябваше да внимава, за да не я намрази заради думите й. Точно в момента, с разбунените чувства помежду им, това можеше да се случи изумително лесно.
Също толкова лесно тя самата можеше да намрази него.
Трябваше просто да се признае за победена и да продължи напред, но не можеше. Грей се грижеше за нея и тя го оби… се грижеше за него. В този свят това беше нещо чудесно и рядко срещано. Не трябваше ли да дадат възможност на чувствата си? Вместо това Грей се отчуждаваше от нея. Вероятно можеше да й изброи над сто причини двамата да не могат да бъдат заедно, но нито една от тях нямаше да бъде истинската.
Той просто се страхуваше. Не от нея, а от това какво би означавал за него животът с нея.
— Много си мълчалива — забеляза Арчър, докато заедно се приближаваха към масата с напитките. Току-що бяха приключили игра на вист и когато Роуз отказа да участва в следващото раздаване, братът на Грей последва примера й.
— Извинявай — отвърна тя. — Не искам да съм груба.
— Брат ми не заслужава да му отделяш толкова място и време в прекрасната си главица.
Макар да се засегна леко от неуважението му към Грей и проницателността му, тя не беше изненадана от забележката.
— Вие сте безочлив, сър.
Той се ухили — усмивката му бе толкова по-подкупваща от тази на Грей.
— Едно от особено очарователните ми качества. Не исках да те засегна, мила госпожице. Просто мислите за него няма да ти помогнат. Този мъж се е зарекъл да се самонаказва до края на живота си.
Роуз прие чинията, която той й подаде.
— Благодаря. И защо той би искал да се самонаказва?
— Защото е зад… идиот. Сандвич? — Той й поднесе сандвич с краставичка, използвайки щипките за сервиране.
— Да, моля. Не съм сигурна, че искам да обсъждам брат ви с вас, лорд Арчър.
— Дори и да мога да ти помогна с него?
Сърцето на Роуз замръзна — не, просто спря. Цялото й тяло се скова. За малко да изпусне чинията, ако Арчър не я беше грабнал от ръцете й.
— И какво ви кара да мислите, че искам да го спечеля?
Той я изгледа невярващо.
— Но моля ви, лейди Роуз. Известен съм с отличните си познания за противоположния пол, за да ви позволя да ме заблудите така лесно с престорената си невинност.
О, всемогъщи боже! Да не би Грей да му беше казал?
— Забелязал съм как го гледате и, без да се обиждате, съм се наслушал за вас през последните четири години.
Роуз го изгледа с почуда, докато той продължаваше да трупа храна в чинията й.
— Разбирам. Не знаех, че гледам брат ви по по-различен начин, отколкото гледам когото и да било друг.
— Мхм. — Арчър лапна една сладка, сдъвка я и преглътна. — Но е точно така. Твърде отчетливо се опитвате да го третирате като всички останали. Очевидно е, че ви е грижа за него и не просто като за човек, който е спасил живота ви.
— Спасил е живота ми? Колко мелодраматично.
Той я изгледа сериозно и й подаде пълната чиния.
— Къде предполагате, че щяхте да бъдете, ако Грей не ви беше взел под закрилата си? Със сигурност не тук, с отбрана храна и в приятна компания.
Роуз разбра думите му. И се почувства отвратително заради начина, по който се държа с Грей по-рано същата вечер.
— Засрамвате ме, сър. — И по-лошо — разплакваше я. Загледана в чинията в ръцете си — господи, колко апетитни неща бе подбрал за нея — тя примигваше яростно, за да ги отпъди.
Той я поведе към удобна отоманка под един прозорец, откъдето можеха да наблюдават цялата зала, но се радваха на относително уединение.
— Извинете ме, госпожице. Не исках да ви засегна с необмисленото си изказване.
— Съмнявам се, че е било необмислено. — Тя успя да се усмихне. — Не смятам, че бихте предприели каквото и да било действие, без да го премислите.
Арчър се засмя и болезнено много заприлича на Грей.
— Де да беше истина. Така или иначе — извинението ми е искрено.
— И го оценявам. Но сте прав. Със сигурност нямаше да съм тук, ако не беше щедростта на брат ви. — Тя си избра сладкиш и отхапа, пренебрегвайки сандвича. В такива моменти всяка жена имаше нуждата от нещо сладко. Очевидно лорд Арчър знаеше това, защото сладкишите заемаха по-голямата част от чинията й. Вероятно наистина отлично познаваше жените, както твърдеше.
— А негово благородие нямаше да е на този свят, ако не бяхте баща ви и вие. — Изрече това внимателно, но въпреки това Роуз отново почувства как очите й се пълнят със сълзи. Преглътна, като се надяваше, че захарта ще я успокои.