Всячески се опитваше да забрави онази нощ или поне да не мисли за нея прекалено често. Как баща й бе довел Грей в техния дом, защото бе по-близо до мястото на събитията. Тя ги посрещна на вратата, разбудена от глъчката отвън. Майка й не ги бе чула и се събуди едва по-късно, затова Роуз трябваше да спре кръвта и да почисти Грей, докато баща й доведе хирург. Нямаше доверие на слугите си да се справят, но се довери на нея да се погрижи за Грей. И тя се погрижи. Не спря да притиска раната, докато кръвта не престана да блика, а след това седя до него и държа ръката му, докато хирургът шиеше. В следващите два дни, докато Грей се прибере у дома, тя изцяло пое грижата за него, макар баща й да й повтаряше, че не е уместно.
Тайно Роуз се надяваше, че баща й по-скоро се гордее с нея, защото е успяла да запази самообладание и да реагира хладнокръвно и ефективно. Той не знаеше, че тя всяка нощ заспива с плач от страх и безпомощност. Нито колко горещо се молеше на господ да спаси Грей.
— Та ние просто извикахме хирург — възрази тя вяло. — Брат ви сам се пребори за живота си.
Усмивката на Арчър бе спокойна и леко горчива.
— Брат ми сам се забърка в тази каша.
Челюстта й се стегна.
— Никой не заслужава такава жестокост, със сигурност не и от страхливец, който наема хора да му вършат мръсната работа.
Арчър посочи към нещо през стаята.
— Адът не познава бяс като наранената жена или себеподобните й.
Роуз проследи посоката, в която сочеше Арчър, и забеляза лейди Дуейн.
— Сигурен ли сте? — попита тя и погледна обратно към него, преди дамата да е почувствала любопитните им погледи върху себе си.
— Доколкото ми е възможно — последва отривистият му отговор. — С това ще трябва да се състезавате, мила госпожице. Отровата, която действията й инжектираха в живота му, е много по-опасна и всеобхватна, отколкото самата рана. А вината, която той пое върху себе си, е много по-тежка, отколкото крехките ви рамене могат да си представят.
Тя разсеяно местеше един сладкиш из чинията си, но вече нямаше апетит.
— Значи е безнадеждно. Това ли ми казвате?
Арчър се усмихна.
— Нищо не е безнадеждно, но ако е толкова важен за вас, че сте готова да се борите, ще направя всичко, което мога, за да ви помогна.
— И защо бихте го направили? — Тя гризна малко от глазурата на сладкиша, а сърцето й биеше оглушително. — Дори не ме познавате.
Но ако все пак той можеше да й помогне да убеди Грей да се завърне към нормалния живот?
Арчър също си взе сладкиш с бяла глазура.
— Защото вие сте единствената жена, с изключение на майка ми и сестра ми, която наистина познава брат ми и по някаква причина все още го харесва. За мен това е достатъчно. А сега хапнете малко от вкуснотиите, които бях така добър да подбера за вас. Не бих желал да кажете на Грей, че не съм била добра компания.
Роуз се усмихна.
— Да не ми предлагате да ви използвам, за да накарам брат ви да ревнува?
Арчър се засмя.
— Мило момиче, ще трябва много по-добър мъж от мен, за да подтикне Грей към действие. — Изражението му стана тайнствено. — Но и аз съм достатъчно добро начало, както и всеки друг.
Десета глава
Грей често имаше кошмари за нощта, която преобърна живота му завинаги и го превърна от мъж с репутация в развалина. Кошмарът беше по-скоро спомен, в който въображението му попълваше празнотите. Двамата с Чарлс бяха в един от клубовете, които посещаваха редовно. Чарлс се чувстваше виновен, задето се е оставил да изпадне в толкова ужасно финансово положение. Грей беше сигурен, че приятелят му може да обърне късмета си с няколко добри вложения.
Извън клуба двамата се разделиха и всеки се отправи към каретата си. Грей си спомняше, че си тананикаше нещо пиянски. Така и не стигна до каретата си. Нападнаха го четирима или петима мъже, които го повалиха на земята с удари. Той се би с тях, но не беше достатъчно силен, за да ги надвие наведнъж. Беше бавен заради алкохола, а и те бяха твърде много.
Проснаха го по гръб на улицата. В рамената му се забиваха камъчета, които заплашваха да разранят също гърба и главата му. Нещо му тежеше на гърдите — мъж? Колко пъти го беше ударил? Шест?
После забеляза нож да проблясва през премрежения му поглед. Дочу някой да говори нещо за съсипване на „хубавкото му лице“. Другите го задържаха на земята, когато започна да се съпротивлява. След това почувства назъбеното острие да разкъсва кожата на лицето му. Изкрещя от гняв и болка.
Тогава се появи Данвърс, размахал бясно бастуна си за разходка, крещящ за подкрепление и помощ.
Кочияшът на Грей дотича веднага. Нападението над него се беше случило толкова бързо и безшумно, че никой не бе осъзнал какво става.