Тя стоеше плахо и търпеливо като газела, докато той се приближаваше; готова да избяга в миг, ако той направеше грешно движение.
Търпение, Кейн, повтори си той. Търпение.
Той се приближи към нея с бавна и непринудена стъпка. На височина достигаше до брадичката му и затова наклони глава назад, за да го погледне в очите. Сочните й устни се разтвориха, разкривайки за миг изкусително розово езиче. Той искаше да я докосне, да почувства сочната й влага с върховете на пръстите си. Искаше да я вкуси с език.
Подаде й ръката си, прикрита от ръкавица.
— Много бих искал да танцувам с вас, мадмоазел.
Нямаше и следа от колебание, когато тя преплете облечените си в коприна пръсти с неговите.
— Не бих си и помислила да ви откажа, милорд.
Надолу по гърба му премина приятна тръпка на очакване, докато я водеше към дансинга, където другите двойки бързо ги понесоха в ритъма на своите пируети и завъртания.
Отказ?! Не тази вечер нямаше да има никакви откази.
Когато той й предложи ръката си, тя я пое. Дългите й деликатни пръсти потрепнаха едва доловимо, когато той сключи своите здраво около тях. Той я заведе на дансинга при другите двойки и двамата изпълниха много по-чувствена версия на валса, отколкото някой беше наблюдавал в тази зала. За него това беше повече от добре дошло извинение да я притиска близо до себе си. Пристегнати в корсет, гърдите й се издигаха и спускаха с ритъма на дъха й под пръстите му. Той я притесняваше — учестеното издигане и спускане на великолепните й гърди го доказваше дори по-красноречиво от притеснението й да срещне погледа му.
Тръпнещото очакване беше нещо хубаво, но той не искаше да я изнервя, още по-малко да я плаши. Предпочиташе я точно толкова нетърпелива да бъде с него, колкото беше и той да я вкуси и покори тази нощ.
— Да разнообразим ли? — попита я.
Тъмните й блестящи очи срещнаха неговите иззад пищната маска.
— Как, сър?
Гласът й накара тялото му да потръпне в очакване. Беше по-дълбок от този на Роуз и по-гърлен, но почти толкова привлекателен, че тялото му да реагира мигновено, поставяйки го в ситуацията да се притеснява дали няма да се изложи пред всички със скандално забележима ерекция на толкова публично място.
— Както пожелаеш — почти изръмжа той. — Ще ми бъде достатъчно просто да гледам как се движат прекрасните ти устни, докато ми говориш.
Примигна смутено — явно не беше свикнала с подобни комплименти, още по-малко с умели флиртаджии като него. Тя наистина беше съвършена.
— Ласкаете ме. Може да нямам никакви умения да водя диалог. Ще ми бъде неприятно да ви отегча.
— Намирам ви за удивителна — поклати той глава в знак на несъгласие.
— Сър, та вие едва ме познавате — отбеляза тя и наклони глава с леко присмехулна усмивка.
Грей я притисна към себе си. Бедрото му се отърка в нейното. Сякаш се хвърли в открит огън — толкова силен бе шокът за тялото му.
— В сърцето ми сме много интимни приятели.
Тя понечи да възрази, но той й отне тази възможност, покорявайки устните й със своите. В центъра на балната зала той я целуна страстно и завладяващо. Жаден и любопитен, езикът му дразнеше нейния и разпалваше опасен огън в двама им. Чувстваше нарастващата възбуда на крехкото й сладко тяло, което тя притискаше плътно към неговото. Езикът й погали неговия и пръстите й се впиха в рамото му, облегната почти изцяло на ръката му. Имаше вкус на шампанско и топла сладост, а устните й бяха точно толкова изкусително сочни, колкото той си представяше. Той не беше агресивен в желанието си, но тя и за миг не можеше да се съмнява в намеренията му.
По дяволите, никой дори на километри разстояние не би се усъмнил в намеренията му към нея!
Когато най-сетне вдигна глава, прекъсвайки целувката им, тя го прикова с леко замаян поглед зад коприненото прикритие на маската си. Прокара език по устните си и Грей изпита необичайно чувствена сигурност, че тя иска да попие и задържи вкуса му върху тях.
— Нека не играем игрички, любима — промълви той с устни все така опасно близо до нейните. — Мигът, в който те видях, побързах да предявя претенциите си към теб, преди друг мъж дори да си помисли да опита.
— Така ли? — Тя звучеше искрено изненадана и зарадвана.
Грей потисна изръмжаване и успя да се усмихне. Пусна ръката й и от вътрешния си джоб извади ключа, който му бе дала Виен ла Рийо. Той вдигна лъскавия метал пред очите й, за да го види, преди нежно да го плъзне между гърдите й. Тя ахна при допира на студения метал до топлата й кожа и застина, когато пръстите му я погалиха. Кожата й беше нежна като коприна. Той искаше да нарисува с език едва забележимите светлосини венички под повърхността й и да вкуси солта на кожата й в дълбоката трапчинка, където пусна ключа.