— Предсказателката ми каза, че си тук.
Грей притвори очи и потисна въздишка. Спипаха го. Дори не беше чул вратата на ложата да се отваря, погълнат от желанието си да я открие сред гостите на бала.
А сега тя беше открила него.
Не се обърна. Нямаше нужда. Чу я да се приближава.
— Казах й, че бърка, защото ти никога не би рискувал да бъдеш видян сред толкова много хора. Чудя се как ли знаеше?
Грей се изправи и се обърна към нея. Лампите я обливаха в златисто сияние, което затопляше кожата й и разкриваше червеникавите нюанси в косата й. Видът й му причиняваше физическа болка.
— Вероятно ти е казала каквото ти се е искало да чуеш?
Роуз наклони глава на една страна.
— Може би. Защо си тук, Грей?
Можеше да прекрати това мъчение на мига, отговаряйки й, че е дошъл да си намери нова любовница, с която да я замести, но дори и той не можеше да бъде толкова жесток, нито толкова добър лъжец. Можеше да й напомни, че са имали уговорена среща за тази вечер, но това също щеше да бъде жестоко от негова страна.
— Исках да те видя — призна с пресипнал глас. Със същия успех можеше да й пробута лъжата, с която заблуждаваше себе си — че й търси съпруг. Вероятно така щеше да е по-добре и за двама им. — Щастлива ли си?
Тя поклати глава и пристъпи към него, а около лицето й потрепнаха няколко кичура от непокорната й коса. Той нямаше накъде да отстъпи, защото зад него имаше столове, а тя беше препречила изхода. Единствената възможност беше да прекрачи отвъд завесата на ложата и да рискува да бъде видян от гостите долу.
— Не — отвърна му тя. — Не съм щастлива. Ще бъда щастлива, ако ти слезеш долу с мен, Грей.
Несъзнателно посегна и опипа маската си, която плътно и сигурно прикриваше лицето му.
— Това няма да се случи. — Погледът му се плъзна към процепа в завесите. Можеше да види тълпата долу и да чуе смеха и разговорите им.
Кога за последно бе разговарял с човек, който не му беше роднина или на когото не беше работодател? Твърде отдавна. Още отпреди да го нападнат и обезобразят. Макар никога да не бе имал много приятели, имаше поне неколцина, чиято компания ценеше и обичаше да споделя.
— Защо не? — Тя не се отказваше. Беше като куче с кокал, за бога. Приближи се към него и опря нежните си длани на раменете му. — Грей, аз ще бъде там с теб. Няма от какво да се страхуваш.
Той я хвана за ръцете и я придърпа плътно към себе си толкова бързо и грубо, че очите й се разшириха от изненадата. Беше я изплашил. Добре.
— Трябва да спреш да ми говориш все едно съм страхливец — изръмжа той. Аз не съм страхливец.
Тя го изгледа и той забеляза как пулсът й караше кожата в основата на шията й да трепти. Искаше да я целуне там.
— Добре — съгласи се тя.
Трябваше да я пусне, но не го направи. Ако ги откриеха така заедно, това щеше да е краят на доброто име на Роуз. Щяха да са принудени да се венчаят и колкото и да се наслаждаваше на перспективата да споделя леглото си с нея, не искаше да живее с нейното презрение, което със сигурност щеше да последва.
— Колко пъти трябва да ти повтарям, че презирам обществото, а не се страхувам от него? — Погали с пръсти нежната кожа на ръцете й — онзи малък участък между ръкавиците и ръкавите на роклята й. — Аз не… аз не харесвам мъжа, който бях в това общество, Роуз. По-добър съм, където съм сега.
Стори му се, че най-сетне започва да го разбира. Тя кимна с красивата си главица.
— Ти наистина ли дойде тук тази вечер, за да ме видиш?
Той кимна.
— Да, наистина. — Господи, искаше му се да не бе признавал това пред нея.
Тя се притисна към него, обгръщайки го с нежния естествен аромат на кожата си — толкова свеж и топъл, като дъжд в летен ден.
— Благодаря ти.
Сладките й устни докоснаха неговите, когато тя се надигна на пръсти — нежни и трепкави като ангелски криле. Той потрепери. Никоя жена не го бе карала да потръпва само с целувка, още по-малко толкова свенлива и деликатна като тази, но въпреки това едва успяваше да остане прав, а не да падне на колене в краката й.
Да коленичи и да се моли. Да я моли да разпръсне мрака в сърцето му веднъж и завинаги и да му даде причина да продължи да живее, макар животът му да бе лишен от смисъл.
— Ти вече не си онзи мъж, Грей — промълви тя. — Той никога не би отишъл на бал, за да види една-единствена жена, още по-малко жена, която вече е имал в леглото си. Той вече щеше да търси ново завоевание.
Той я пусна. Тя беше права и го засрами с думите си. Как можеше да знае какъв е бил и въпреки това да го гледа сякаш е най-съвършеният мъж на света.