— А и той не би оставил прекрасна млада жена сама, когато може лесно да я прелъсти — добави той и проследи извивката на голото й рамо с пръсти. — Но смятам да направя точно това, макар че с удоволствие бих те съборил и обладал веднага на този килим.
Тя ахна едва доловимо от бруталната му откровеност.
— Лека нощ, Роуз. — Той мина покрай нея и открехна завесите, за да пристъпи отново в осветения от лампи коридор. Последния път, когато мина по същия път в клуба, бе, за да се срещне с Роуз онази първа вечер. А сега си тръгваше от нея завинаги.
А беше така изкушен да остане — и не заради причината, която изтъкна пред нея. Не искаше да се люби с нея на пода. Искаше просто да седнат и да разговарят. Искаше да чуе актуалните клюки за гостите и какво й е казала предсказателката. Защо изобщо го беше споменала?
Искаше също да я свали в балната зала и да танцува с нея пред очите на всички гости. Искаше да погледне лейди Дуейн и да й покаже, че не го е съсипала, поне не напълно.
Но не направи нито едно от тези неща. Вместо това се прибра у дома и се напи до безсъзнание.
— Брат ви е най-безумният, твърдоглав и глупав мъж, когото познавам!
Роуз почти очакваше, че Арчър ще й се скара. Вместо това той просто взе втора чаша шампанско от преминаващия наблизо лакей с поднос и й я подаде.
— И това ви изненадва?
— Учудващо, да. — Тя отпи дълго и невъзпитано за една дама от хладната гъделичкаща течност.
— Изумен съм. А ето двама глупака, които със сигурност трябва да избягвате. — Усмивката му й подсказа, че мнението му е съвършено противоположно.
И двамата бяха привлекателни мъже, единият — висок и смугъл, а другият — почти толкова висок, с тъмна коса, сини очи и достатъчна прилика с рода Кейн, че Роуз веднага разпозна в него родственик на Грей. Поздравиха Арчър ентусиазирано и после учтиво отправиха цялото си внимание и любопитство към Роуз.
— Лейди Роуз Данвърс — заговори Арчър тържествено, — позволете да ви представя граф Отли. — Смуглият се наведе и целуна ръката й. — И моят братовчед, мистър Ейдън Кейн. — Подмладеното бледо копие на Грей пое ръката й за поздрав.
— Чудесно е да се запознаем, лейди Роуз — заговори я графът любезно. — Надявам се, че се наслаждавате на визитата си в Лондон.
— О, да — отвърна тя. — Лорд Арчър е неповторим компаньон.
— Не се и съмнявам — отбеляза Ейдън с усмивка и потупа Арчър по рамото. Усмивката му помръкна леко. — Предайте на Негово благородие, че сме се поинтересували за него.
Роуз застина при споменаването на Грей. Между тези трима мъже имаше нещо недоизказано за Грей и тя не можеше да разбере какво е. Не беше сигурна, че иска да разбере.
Арчър също се държеше нетипично.
— Мога ли да попитам какво беше това?
Арчър се обърна да я погледне с изражение на искрена изненада, сякаш не беше очаквал да я види до себе си.
— О! Ами тези двамата са най-близките и отдавнашни приятели на Грей.
Роуз се намръщи.
— Не мога да си спомня дали някога изобщо ги е споменавал пред мен.
Арчър сви рамене и ги отпусна.
— Той вече рядко говори за тях, не че те имат някаква вина за това.
Роуз много добре разбра какво остана премълчано. Както обществото и всичко останало, Грей беше отблъснал и приятелите си от себе си след нападението. В действителност единствените хора, които допускаше до себе си, бяха семейството му и нея.
Тя не беше съвсем сигурна, че би искала да размишлява задълбочено над значението на оказвана й чест.
— Кажете ми, лейди Роуз, дали случайно знаете името на прелестната блондинка, която стои до лорд Понсби?
— Хммм? — Разсеяна, Роуз се обърна, за да види за кого става дума. — О, това е Жаклин Уитинг. Тя е дъщеря на възрастния граф Монтефиоре. Това е първият й Сезон.
Арчър се намръщи.
— Не, не момичето — жената с нея.
Роуз погледна отново и пресуши чашата си.
— Това е майка й, лейди Монтефорте.
— Майка й! — Арчър зяпна от изненада. — Тя не изглежда достатъчно възрастна, за да е майка на момичето.
Роуз сви рамене.
— Очевидно е била доста млада, когато се е омъжила за стария граф.
— Трябва да е била пеленаче — отвърна той с поглед прикован в красивата жена. След това се обърна към Роуз. — А сега ми обяснете какво направи брат ми, за да заслужи гнева ви този път? Настоя, че ще се чувствате по-добре със скучен млад мъж, който ще ви обича заради зестрата ви, но ще обеси кученцето ви като безсърдечния Хийтклиф?
Предназначена да я разсмее, последната забележка на Арчър определено постигна целта си. Когато се съвзе от смеха, Роуз определено бе в по-добро настроение.