— Прочел сте „Брулени хълмове“?
— Да — кимна той. — И не ме гледайте така! Не ми ли вярвате?
— Вярвам ви, но трябва да призная, че съм изненадана. Не изглеждате като мъж, който би чел подобни романи.
— О, мило мое момиче — лукава усмивка се изви по тънките му устни, — кой чете романи?
— Предимно жените, бих предположила — отвърна тя и остави празната си чаша на подноса на преминаващия покрай тях лакей. В следващия момент пред тях се появи пълен поднос и двамата си взеха още шампанско.
— Точно така. А ако някой иска да разговаря с жена, трябва да е добре подготвен.
— Но вие разговаряте с тях единствено за да ги прелъстите.
— Шокирате ме и ме наранявате.
— Невъзможно — ухили се Роуз.
Арчър се засмя в отговор.
— Така е, но все пак се чудя какви ли са литературните предпочитания на лейди Монтефиоре.
Беше мошеник и прелъстител, но поне беше честен.
— Защо не я попитате?
— Вероятно ще го направя след малко. — С наполовина пълна чаша в ръка той се извърна да я погледне. — Най-напред искам да съм сигурен, че вие сте добре. Какво се е случило, за да помрачи ведрото ви настроение?
— Грей беше тук.
Той не знаеше и това си пролича от искрената изненада, която се изписа в погледа му.
— Лъжете.
Роуз се засмя.
— Видях го. Говорих с него. Каза, че е дошъл да ме види. А след това избяга оттук сякаш псета го гонеха по петите.
Арчър поклати глава, все още невярвайки на думите й.
— Така се случва, когато Адът замръзне. — Усмихна й се. — Той се е осмелил да се покаже сред хора само за да дойде тук и да ви види?
— Наблюдаваше от една ложа. Нямаше да разбера, че е тук, ако предсказателката не ми беше казала.
Той се ококори още повече.
— Това е съвсем друга история. Вижте, лейди Роуз, знам, че Грей е вбесяващ до лудост, но не можете да очаквате от него да промени за една седмица поведение, практикувано с години. Трябва да сте търпелива. Като вълничка, галеща и оформяща камък.
Толкова беше лесно да се каже. Не него притискаха да си намери съпруг. Не той се чувстваше сякаш всичко, което иска, е напълно непостижимо.
— Знаете ли, внезапно се почувствах силно заинтересуван от литературните предпочитания на лейди Монтефиоре.
— Дали да ви представя?
— Аз ще обеся вашето кученце, ако не го направите.
Роуз се усмихна. Той определено беше един от най-чаровните женкари, които познаваше.
— Какъв късмет за мен, че нямам кученце.
— Жалко. Всяка млада дама трябва да има кученце.
Роуз ги представи и Арчър веднага попита лейди Монтефиоре дали би искала да танцуват. За момент изглеждаше сякаш тя ще откаже, но след това Роуз предложи да остане с Жаклин, а Арчър предложи ръката си на вдовицата. Тя се поколеба само миг, преди да приеме.
Интересно, никога преди Роуз не бе виждала жена да реагира толкова незаинтересувано на предложенията на Арчър. Мъжете от рода Кейн явно губеха уменията си.
— Харесва ли ви Сезонът, лейди Жаклин? — попита Роуз, когато двете с по-младата жена останаха сами.
Дребничка, със златисторуса коса, големи сини очи и безсрамно голяма зестра, лейди Жаклин Уитинг бе всичко, което повечето английски мъже се кълняха, че искат от една съпруга. Освен това беше толкова миловидна, че Роуз още не можеше да прецени дали действа като свеж прилив на млада кръв, или изнервя с глупост и неумение.
— О! — момичето се смути. — Толкова е вълнуващо, че ми е трудно да повярвам! Благодаря ви много за любезността, която проявихте към мен, когато се срещнахме онази вечер и ме представихте на другите млади дами. Така се притеснявах, че няма да си намеря приятелки, но вие и лейди Ева ме накарахте да се почувствам съвсем на мястото си.
И като стана дума за Ева, къде, по дяволите, беше приятелката й? Не я беше виждала, откакто влезе в шатрата на Сейди, а Ева отиде да се запознае с мистериозния джентълмен. Ами ако приятелката й беше в беда? Никога нямаше да си прости, че я окуражи така.
Но не — за миг забеляза позната руса прическа в другия край на залата. Приятелката й изглеждаше леко разрошена, но съвсем здрава, макар и леко зачервена.
Мили боже, какво беше намислила Ева?
— Вярно ли е, че той е брат на херцога на Рейтън?
Вниманието на Роуз рязко се върна обратно към дребното момиче до нея.
— Моля?
Жаклин кимна към Арчър, който се опитваше да заговори лейди Монтефиоре, докато танцуваха.
— Той е брат на Рейтън, нали?
— Да. Той е следващият поред за наследяване на титлата. — Защо, за бога, се изрази така?
По бузите на момичето изби лека руменина.
— Чух, че брат му, херцогът, е доста скандален. Познавате ли го?