Стомахът на Роуз се сви като тежка оловна топка.
— Да. Негова светлост и баща ми бяха добри приятели.
Жаклин се изви около нея като малка лятна буря.
— Тогава трябва да ми кажете дали историите са истина! Чух, че веднъж една дама се опитала да се удави, защото той не отговорил на чувствата й. А майка и дъщеря веднъж се скарали на публично място заради него! Говори се, че лицето му е съсипано от отхвърлена любовница. Вярно ли е?
Ако ставаше въпрос за някой друг, Роуз с удоволствие щеше да сподели всичко, което знаеше, но ставаше въпрос за Грей, а да се говори за него сякаш е така… незначителен като личност, беше грешно. Грешно и срамно. Той заслужаваше повече от това.
— Преди няколко години беше ранен при нападение — потвърди тя. — Не знам подробности.
Дали майка и дъщеря наистина са се карали заради него? О, Грей.
Жаклин изглеждаше леко разочарована, но не се беше отказала.
— Познавате ли го?
— През по-голямата част от живота си, да.
— Чувам, че е бил много красив.
— Все още е. Лорд Арчър много прилича на него.
Изведнъж младото момиче сякаш видя Арчър в съвсем друга светлина.
— Толкова похотлив ли е, колкото твърдят?
Роуз се усмихна сковано.
— Към мен винаги е бил единствено мил.
Сега вече разбираше защо той настояваше да спазва дистанция, защо толкова се притесняваше, че репутацията му може да опетни и нейната.
Така само го обожаваше още повече и това разкъсваше сърцето й.
Пълните устни на Жаклин се нацупиха леко.
— Ще ми се да излизаше в обществото. Възхищавам му се като на герой от готически роман. Като мистър Хийтклиф.
Що за съвпадение беше това? Този път усмивката на Роуз беше по-искрена. Колко пъти самата тя си бе мислила за Грей по този начин?
— Херцогът обаче никога не би обесил кученце.
Момичето разбра хумора й.
— Надявам се, че не! — засмя се тя. — И все пак си го представям много мрачен и сериозен.
Той не беше нито едно от тези неща, но Роуз нямаше намерение да коригира представите й. Тя беше поразена — при това съвсем неочаквано, ако трябваше да е честна, — защото осъзна, че подобно на Жаклин тя самата превръща Грей в герой, задето спаси семейството й в момент на нужда, а и си спомняше как той преживя нападението. Беше станала свидетел на болката му.
Но истината бе, че преди да бъде нападнат, Грей беше живял като ужасен човек. Не уважаваше и не се грижеше за никого, освен за себе си. Тя вярваше, че той се е променил, но колко от това беше истина и колко — нейните неоправдани надежди?
Прозвучаха последните акорди на валса и Арчър и лейди Монтефиоре се връщаха при тях. Роуз едва им обърна внимание.
— Ще ме извините ли, лейди Жаклин? Виждам приятелка, с която трябва да поговоря.
Разбира се, момичето я извини и Роуз забърза през тълпата, преди Арчър да се опита да привлече вниманието й. Трябваше да намери Ева и да разбере какво се е случило с мистър Опасност. След това трябваше да се прибере.
Тази вечер обществото й дойде в повече.
Грей не беше напълно пиян, но и съвсем не беше трезвен, когато Роуз влезе в кабинета му по-късно същата вечер. Сърцето му запрепуска, когато я видя, но главата му… главата му не можеше да понесе повече.
— Пил съм — предупреди я той, в случай че липсващата вратовръзка и отпуснатата му поза не бяха достатъчно ясни. — И отказвам повече да танцувам нашия безумен танц с теб тази вечер.
— Може ли да пия с теб?
Той я погледна. Тя стоеше до канапето, където той се беше отпуснал в полулегнало положение. Приличаше на човек, който току-що е изгубил приятел, кученце или нещо също толкова безценно.
Той седна.
— Разбира се.
Нямаше значение, че не беше редно. На кого му пукаше? Отношенията им отдавна бяха извън редното според обществото. Той просто се опитваше да не полудее.
Тя си наля солидна чаша шери и седна на най-близкия до него стол. Той седеше тихо и отпиваше бавно от уискито в чашата си, докато тя отпиваше жадно от своята.
— Спомняш ли си бала за представянето ми в обществото? — попита го тя след малко.
— Разбира се. — И наистина го помнеше. — Спомням си как ти казах, че изглеждаш очарователно в розово.
Тя се усмихна.
— Ти танцува първия ми танц с мен, за да не трябва да танцувам с татко.
— Страхуваше се, че другите момичета ще ти се смеят, ако танцуваш с баща си.
— Не ми се смяха, че танцувам с теб.
— Не. — Той се засмя и отпи. — Сигурен съм, че не са.
Роуз въздъхна.
— Те си мислеха, че си невероятно скандален, знаеш ли? Цялата вечер при мен идваха момичета да ме разпитват за теб. Чувствах се много специална и значима.
— Радвам се, че съм услужил. — Той вдигна чашата си за поздрав.