— Какво искаш, дяволите да те вземат?
Искрено възмутен Арчър цъкна с език.
— Това ли е начинът да посрещнеш най-любимия си брат?
— Ти не си най-любимият ми брат — изръмжа Грей.
Без да се засегне, Арчър се нагоди.
— Това ли е начинът да посрещнеш почти най-любимия си брат?
Грей се ухили — нямаше избор. Арчър винаги успяваше да го разсмее, както и да го вбеси в другата част от времето.
— Имам махмурлук и се чувствам като лайно. Какво искаш?
— И изглеждаш като лайно. Вярно ли е това, което дочух, че си се появил в „Сейнт Роу“ снощи?
— Роуз ти е казала това?
— Да. Изненадан съм, че си поел подобен риск, само за да я видиш.
Грей си спомни колко ослепителна беше тя във вечерната си рокля. Светлините само подчертаваха и засилваха естественото й сияние.
— Струваше си.
— Струвало си е? Дотолкова, че веднага след това се прибра у дома и се отряза.
— Нещо такова. А после и Роуз се прибра и аз съвсем се отрязах.
Арчър изглеждаше загрижен, като се наведе през прозореца.
— Какво е случи?
Грей сви рамене. И без това вече бе споделил повече от необходимото.
— Достатъчно е да кажа, че тя вече знае какъв точно мъж съм аз.
Брат му се изсмя.
— Това момиче винаги е знаело какъв точно мъж си ти.
Прозвуча недвусмислено, но Грей долови нещо недоизказано в тях, което го учуди.
— Това пък какво трябва да значи?
Арчър поклати глава.
— Ела до конюшните с мен. Искам да ти покажа нещо.
Грей се огледа. Още беше с дрехите си от предишната вечер, но те вече бяха напълно измачкани и съсипани. Да не говорим, че миришеше на бъчва, при това неизмита и отдавна забравена. А и маската му беше в неговата стая. Ами ако някой решеше да намине точно днес и го видеше в този вид…
Той не беше страхливец. Просто не искаше да го виждат, когато не изглежда безупречно. А сега определено бе много далеч от всяка безупречност.
В свежия утринен въздух прозвуча ругатня. Арчър сграбчи Грей за реверите и го раздруса здраво. Не му оставаше друго, освен да забие крака в земята, за да не падне.
Разбира се, това само улесни Арчър да го повали на поляната пред прозореца. Той падна тежко на двата си крака, а от сътресението, което премина през тялото му, имаше чувството, че спиртосаният му мозък съвсем ще се пръсне.
— Какво, по дяволите? — Грей удари брат си с юмрук в рамото. — За бога, човече! Какво си мислиш, че правиш?
Арчър го удари в отговор. Заболя, го и учудващо — сякаш го разбуди — пораздига мъглата в главата му и проясни погледа му.
— Опитвам се да ти помогна, идиот такъв!
— За какво? — попита Грей. — Да умра ли?
Брат му отново го хвана за реверите и го задърпа по посока на конюшните. Грей го избута, като за малко да разкъса ризата си, ако брат му не я беше пуснал навреме.
— Мога и сам да се държа на краката си, задник!
Така и направи. Закрачи редом с брат си и скоро гневът му отстъпи място на приятно задружно мълчание. Утринният бриз обгръщаше тялото му, отнасяйки със себе си отровната миризма на пот и алкохол. Подейства му освежаващо. Не беше толкова приятно, колкото една гореща вана, но засега беше достатъчно. Можеше да долови аромата на цветята в градината, чуваше и жуженето на пчелите, които се приготвяха за първата си за деня закуска. Птичките чуруликаха жизнерадостно в далечината, а един малък заек пробяга пред тях и се шмугна под оградата на градината.
Баща му винаги казваше, че нещата изглеждат различно — по-красиви и по-добри — в светлината на новия ден, и беше прав. Грей вече не чувстваше толкова силно самосъжаление, колкото вечерта, след като Роуз си тръгна от кабинета му. Всъщност се чувстваше някак странно изпълнен с надежда. Беше се почувствал добре, че поговори с нея за миналото си, че призна какво нищожество е бил, и тя въпреки това не го отхвърли. Беше му подействало като катарзис.
— Срещнах някого снощи — заговори Арчър, докато вървяха, а окъпаната в роса трева мокреше ботушите им.
Грей го погледна и присви очи от яркото слънце.
— Кого?
— Лейди Монтефиоре. Познаваш ли я?
Той се замисли за момент.
— Разкошна блондинка с леко студено и дистанцирано излъчване?
— Да, точно така.
Той сви рамене и ги отпусна, за да раздвижи скованите си мускули.
— Запознахме се преди много време.
— Не си спал с нея, нали?
Отчаянието в гласа на брат му и готовността му да приеме положителния отговор като неизбежен факт накараха Грей да спре, да се изправи и да погледне смръщено Арчър в очите.
— Противно на общото схващане, не съм преспал с всяка жена над двадесет години в Англия.
— Само с повечето — повдигна вежди брат му.