Беше излишно да спори.
— Е, твоята лейди Монтефиоре не е една от тях. Тя беше честна и вярна до глупост, а както сам добре знаеш, аз избягвам такива жени. — Това беше единственото му правило като развратник. Той флиртуваше и приемаше това, което му се даваше доброволно, но никога не се месеше в искрени любовни отношения и не прелъстяваше просто за спорта. Никога. И винаги се стремеше да не разкрива мъжете, които имаха любовници без знанието на съпругите си. Поне тези два гряха бе решил да си спести за деня на страшния съд.
Брат му въздъхна облекчено.
— Добре. Мразя да си мисля, че жената, която допускам в леглото си, вече е била в твоето. Кара ме да се чувствам сякаш ни сравняват.
— И те намират за недостатъчно добър? — ухили се Грей. Колкото и да се разкайваше за миналото си на женкар, той все пак беше мъж и имаше своята гордост.
Ако погледите можеха да убиват, Арчър вече би го направил.
— Съмнявам се.
Все още усмихнат, Грей насочи примижалия си поглед към конюшните. Господи, колко ярко беше това слънце!
— И за какво всъщност ме влачиш към конюшните?
— Ще видиш.
Това, което Грей най-сетне видя, когато прекрачиха прага на сумрачното помещение на конюшните, бе едно от своите кучета — нюфаундлендът Маз, свит на кравайче върху купа сено в един от боксовете. Сгушени до тялото й бяха четирите най-сладурски кутрета, които някога беше виждал. Антрацитночерни, копринено меки и доста големи, макар че едва ли бяха по-възрастни от пет седмици.
Грей се ухили. Само коравосърдечен човек не би го направил, а и той винаги бе имал слабост към животните.
— Не знаех.
— Сладури са, нали? — Арчър клекна до майката и погали масивната й глава. С изплезен от удоволствие език, тя се притисна към ръката му.
Приклекнал до него, Грей насочи вниманието си към кутретата, които се бяха разбудили и го душеха с интерес. Тихите им пискливи възгласи на радост и любопитство само размекваха и без друго плененото му сърце.
Беше приятно да чувства, че може да обича.
— Знаеш ли — подхвана Арчър минута по-късно, когато Грей вече държеше едно от по-любопитните и смели кутрета в ръце, — лейди Роуз никога не е имала кученце.
— Какво? — Идеята му се струваше странно невъзможна. Та коя съвършено отгледана млада дама от английското обществено не бе имала собствено кутре'? Кучетата бяха точно толкова задължителен аристократичен атрибут, колкото конете и сметката при личния шивач. Майка й имаше онзи малък тих териер, който държеше в покоите си. По някаква причина Грей беше решил, че той е и неин.
— Може би трябва да я доведа тук, за да си избере едно.
Арчър му е усмихна, като че ли с известна гордост.
— Защо ти не избереш едно за нея?
Да, това определено щеше да помогне много за преодоляване на пропастта между тях. Макар и да беше по-добре тя да се откаже от романтичните си надежди, Грей не искаше да губи приятелството й. Животът му щеше да бъде трагично празен и безсмислен без Роуз.
— Как разбра? — Той погледна брат си.
Арчър сви рамене.
— Стана дума, докато разговаряхме. Мислех си аз да й взема едно, но след това срещнах лейди Монтефиоре и, ами… не исках да оставям погрешно впечатление у никого за отношенията си с лейди Роуз.
Като например у него, осъзна Грей, когато погледите им се срещнаха. Усмихна се.
— Разбира се, че не. Благодаря, че ми позволяваш да си припиша заслугите.
Усмихнат, Арчър насочи вниманието си към кутретата, които се бореха за вниманието им. Ръцете му вече бяха заети с две от тях, които упорито се опитваха да се покатерят върху него.
— Какво ще й подариш — момче или момиче?
— Момче — отвърна Грей без колебание. Голям, верен мъжки нюфаундленд, който щеше да се грижи за Роуз, когато той вече нямаше да има тази възможност.
Странно пакостливо пламъче се появи в очите на брат му.
— Отличен избор. Чудя се как ли ще го кръсти.
Сутринта Роуз се събуди с леко главоболие и с ясното съзнание, че не е добър човек. Винаги си беше мислила, че е, но миналата нощ с Грей осъзна страшната истина. Тя беше пълна с предразсъдъци!
Нямаше намерението да го обиди, но въпреки това постигна точно това. Първоначално почти го беше съжалила, но след като чу всички клюки, а и той дори не се опита да ги опровергае…
Как е могъл да стори всички онези неща? Как е могъл да се отнася толкова зле с жените? И как можеше тя, дори след като чу признанията му, да иска да ги отрече?
Ако беше някоя друга, щях да съм приключил с теб още през първия ти Сезон.
И без съмнение вече щеше да е продължил към следващото си завоевание. Единствената причина, поради която не бе постъпил така, бе, че сега не излизаше в обществото.