Или пък беше продължил. Може би през цялата седмица след последната им нощ заедно бе преспал с безброй проститутки. Може би тя бе просто поредното завоевание в предългия му списък.
Или може би, каза си тя, когато самобичуването й дойде в повече, той много добре знаеше какво говорят хората за него и искаше да я предпази именно от това. Може би мъжката му логика му казваше, че всъщност е за нейно добро да я отхвърля по този начин.
Звучеше безумно, но беше точно нещото, което един честен и достоен страхливец би си помислил. По-добре и двамата да сме нещастни и да се държим благопристойно, отколкото да рискуваме да бъдем щастливи и да разбуним клюките. И може би беше за добро, че избягваше обществото. Хората все още си шепнеха за миналите му подвизи. Как ли би се чувствал да флиртува с жена и да чува как клюкарите обсъждат дали тя ще бъде следващата в списъка му със завоевания?
И ако трябваше да бъде честна пред себе си, трябваше да признае, че признанието за многобройните му завоевания я беше обезпокоило по много различни причини. И да, оказваше влияние на начина, по който гледаше на него, как си мислеше за него.
Но, за съжаление, не и на чувствата, които изпитваше към него. А това я правеше или прекалено добродетелна, или прекалено глупава.
Освен това беше и много гладна, въпреки главоболието си. Затова стана от леглото, позвъни за Хедър и започна да се приготвя за предстоящия ден. Помоли камериерката да предаде на готвача, че ще закусва на терасата — денят беше прекрасен, а и се съмняваше, че някой ще я обезпокои там. Майка й без съмнение вече беше закусила, а Грей едва ли беше буден, ако беше продължил да пие и след раздялата им предишната вечер. Всъщност предпочиташе наистина да се е напил до безпаметност, след като тя си тръгна от кабинета му.
Не че искаше той да е нещастен — просто й се искаше думите и мнението й да са имали значение за него.
Когато пристъпи на терасата, сутрешният бриз я посрещна с топъл порив, който обещаваше денят да бъде хубав. Очакваше я добре подредена малка маса, на която имаше богат избор от хлебчета, сладка, наденички с яйца, пресни плодове и зеленчуци. Това беше любимата й закуска и готвачът много добре го знаеше.
Роуз тъкмо си бе сипала чаша ароматен горещ шоколад, когато забеляза Грей и Арчър да крачат през поляната. Арчър бе безупречен, както винаги, но Грей приличаше на прасе. Носеше дрехите от предишната вечер и очевидно бе спал с тях. Ризата му беше разтворена на шията и разкриваше загоряла гола кожа, която Роуз мигновено пожела да докосне с пръсти и да опита с устни. Косата му беше разрошена, а по лицето му бе набола брада, с изключение на кожата около белега.
Накратко — той изглеждаше абсолютно разкошен — като паднал ангел. Единственото нещо, което му придаваше човешки вид, бе именно белегът му и Роуз с лекота можеше да се престори, че го е получил в битка с архангел Гавраил, преди да го изгонят от Рая.
Тя примижа, когато осъзна, че Грей носи нещо в ръце. Кученце ли беше гушнал?
Скочи на крака и претича по няколкото стъпала, които я отделяха от поляната. Повдигайки полите на жълтата си дневна рокля, тя се затича да ги пресрещне.
— Какво имаме тук?
Арчър й се усмихна за поздрав, но Роуз не го забеляза. Погледът й беше прикован върху мъжа, който я гледаше с такава надежда, че за малко да разбие сърцето й.
— Донесох ти нещо — каза той с нисък и странно пресипнал глас. — Подарък. — След това протегна ръце към нея и й подаде най-милата муцунка, която някога беше виждала.
— О! — Сигурно изглеждаше като пълна глупачка, задето се просълзи заради куче, но не я интересуваше. Тя остави сълзите да се търкалят по страните й, гушна топлото, копринено меко зверче в прегръдките си и зарови лице в козината му. — Грей, благодаря ти!
— Още е твърде малък, за да бъде напълно отделен от майка си, но е твой, ако го искаш.
— Разбира се, че го искам! Той е прекрасен.
Той прокара пръсти през тъмната си коса.
— Не знаех, че никога не си имала куче.
Роуз най-сетне погледна Арчър, който само сви рамене.
— Издавате тайните ми, а, лорд Арчър? — Какво ли още беше разкрил?
Братът на Грей я погледна открито и честно.
— Само тази, лейди Роуз. Не мислех, че ще имате нещо против.
— Нямам нищо против. — Тя отново се наведе към малката съпротивляваща се животинка в ръцете си и получи облизване по носа и брадичката.
— След малко трябва да го върнем в конюшните, но ще можеш да го виждаш винаги, когато пожелаеш — каза й Грей.
Със свободната си ръка Роуз посегна и хвана Грей. Пръстите му бяха толкова силни и големи, преплетени в нейните. Тя го стисна лекичко и отпусна ръката му, давайки му да разбере колко много означава подаръкът му за нея само с едно докосване.