— Обожавам го. Толкова много ти благодаря.
— Как ще го кръстиш? — попита той.
Роуз отклони погледа си от него, за да не направи нещо глупаво, като например да го целуне пред брат му. Вместо това се усмихна едва забележимо на Арчър.
— Хийтклиф — отвърна. — Името му е Хийтклиф.
— Не са ли подобни театрални постановки по-подходящи за домашна забава? — попита Роуз Ева, когато двете влязоха под ръка в стаята за рисуване на лорд и лейди Батънфийлд.
— Да, но според слуховете лорд Батънфийлд се опитва да ухажва мис Тери с познанията си за театъра.
— Актрисата мис Тери? — Роуз се огледа из стаята. — Тя тук ли е?
— Разбира се, че не. Фактът, че избяга с Гудвил, докато все още беше омъжена, я направи доста скандална. Въпреки това лорд Батънфийлд се надява да я впечатли с покровителството си и тя най-накрая да се поддаде на домогванията му.
Роуз повдигна вежди, впечатлена от подбора на думи на приятелката си.
— Да разбирам ли тогава, че мис Тери вече не е с мистър Гудвил?
— За бога, не, но тя все още е омъжена за мистър Уотс, художника, макар че го напусна преди години.
Роуз въздъхна тежко.
— Не мога да запомня всичко необходимо. Какво мисли за всичко това лейди Батънфийлд?
Ева се засмя и притисна ръката на Роуз до гърдите си.
— Предполага се, че тя подкрепя начинанията на съпруга си, убедена, че той по-скоро ще се изложи публично, отколкото да спечели симпатиите на мис Тери. Аз лично смятам, че той е прекалено безинтересен за начетена жена като мис Тери.
Роуз я погледна изпитателно.
— Хмм, внимавай, мила моя. Хората могат да си помислят, че говориш за поддаване и начетеност от собствен опит.
Приятелката й се изчерви и Роуз трябваше да прехапе устни, за да не се засмее. Самата тя можеше да се закача с Ева до безкрай, но никога не би привлякла нежелано внимание към приятелката си.
Макар и Ева да не беше споделила всички детайли — факт, за който Роуз й беше много благодарна — тя беше подразбрала достатъчно, за да знае, че нещо доста интимно се беше случило между приятелката й и нейния мистериозен джентълмен. Не беше полюбопитствала повече, защото самата Ева изглеждаше изненадана, че е позволила да се случи каквото и да било. Честно казано, и Роуз беше изненадана от новината. Тя никога не би предположила, че Ева е способна да рискува доброто си име с публичен скандал. Разбира се, много хора биха казали същото и за Роуз. И щяха да сбъркат.
— Хайде да седнем в дъното — предложи Ева, докато заобикаляха столовете, подредени пред импровизираната сцена. — Никой няма да ни чуе, ако се смеем.
Роуз се засмя.
— Толкова си лоша.
Спряха се за момент, за да покажат на майките си къде ще седнат, след това оставиха дамите в компанията на лейди Батънфийлд, която беше близка приятелка с майката на Роуз.
Скоро стаята се изпълни с хора. Лейди Батънфийлд явно беше поканила много приятели, които да споделят сценичния дебют на съпруга й или може би неговото унижение. Роуз и Ева наблюдаваха как гостите влизат и заемат местата си.
Скоро лейди Батънфийлд помоли всички гости да се настанят и да замълчат, защото пиесата щеше да започне. Светлините притъмняха, оставяйки осветена само сцената. Представлението започна.
Лорд Батънфийлд излезе на сцената в нещо като тога, разкривайки прекалено голяма част от корпулентната си физика.
— Дами и господа, тазвечерното забавление ще бъде скромна интерпретация на шекспировия „Тимон от Атина“.
Роуз се присъедини към любезните аплодисменти на множеството и се приведе към Роуз.
— Сигурна съм, че никога не съм чувала за това произведение. А ти?
Ева поклати глава.
— Никога не съм била почитателка на Барда.
Свивайки рамене, Роуз се отпусна обратно на мястото си и зачака. Постановката щеше да бъде или много хубава, или много лоша.
За съжаление се оказа последното. Представлението беше хаотично, а вината за това беше изцяло на лорд Батънфийлд. Актьорските му умения бяха абсолютно несъществуващи, но той се опитваше да компенсира липсата им особено драматично. Роуз разпозна в останалите актьори някои от децата на други аристократични семейства. Те явно се забавляваха. Но постановката! В този случай не постановката беше в центъра. Изглежда нито сюжета, нито актьорите бяха способни да решат дали става въпрос за комедия, или за трагедия и затова публиката не можеше да прецени дали да се смее, или не. Като всяко класическо произведение, пиесата трябваше да редува трагичното с комичното, докато стигне до заключителния финал, който да определи характера на постановката. Вместо това лорд Батънфийлд изглеждаше еднакво нелепо и като преуспяващ търговец, и като разорен неудачник, каквато бе съдбата на героя му, докато финалната сцена с мнимото му самоубийство не разкри, за всеобщо недоумение и забава на публиката, че под тогата си лордът е напълно гол. Макар и да зърна това само за миг, Роуз бе сигурна, че образът няма да я напусне до края на живота й.