Според слуховете, които Арч му беше предал, този път Максуел щеше да доведе нещата докрай и да предложи на Роуз. А дори и да не го направеше, говореше се, че Ейдън Кейн е потенциален кандидат, защото лейди Роуз явно му беше направила силно впечатление при първата им среща.
Грей би си прерязал гърлото, ако позволеше на братовчед си да се доближи до Роуз. Ейдън беше непоправим женкар. Или поне това помнеше Грей от последния разговор с него преди няколко години. Освен това Ейдън трябваше да говори с него, за да поиска ръката на Роуз и да уточни детайлите, а Грей се съмняваше, че това ще се случи, защото братовчед му не беше стъпвал в Рейтън Хаус от нападението насам.
Нямаше значение, че Роуз щеше да бъде по-добре с някой друг. Той просто не искаше да бъде свидетел на щастието й. Щеше да е бесен, ако тя наистина беше щастлива, и нещастен, ако тя беше нещастна.
Остави на бюрото писмото от брат си, а огънят в камината пропука. Трист се надяваше да се завърне в Англия скоро, вероятно през втората половина на лятото. Бизнесът му в Ню Йорк го държеше доста ангажиран в последно време, което можеше да означава единствено добри приходи за семейството.
Макар да му липсваше ужасно, беше донякъде по-добре, че най-младият му брат не беше наоколо. Беше достатъчно непоносимо, че Арчър правеше компания на Роуз на почти всички събития. Разбира се, той правеше това само за да отмени Грей от непосилното му задължение. Тристан обаче беше първокласен флиртаджия. Малкият нахалник трябваше единствено да примигне няколко пъти с невъзможно гъстите си и дълги мигли и дамите буквално губеха ума и дума, както и бельото си, междувременно.
И кой, разбира се, го научи на това? Той имаше подхода на Грей и очарованието на Арчър с жените. Или по-скоро подходът, който Грей някога имаше. А и Тристан се отнасяше с любовниците си далеч по-добре. Или поне Грей се надяваше да е така.
В далечината прозвуча гръмотевица, когато той прокара пръсти по белега си. Никой в Америка нямаше да знае историята на живота му. Нямаше да се налага да крие лицето си. Щеше да може спокойно да се разхожда по улиците и да чувства слънцето, вятъра и дъжда по лицето си — не само в собствената си градина. Щеше да ходи на празненства и да танцува. Можеше да ходи в клубове и да залага.
Може би дори щеше да си създаде приятели, които нямат роднинска връзка с него. Разбира се, скандалът от миналото му щеше да го последва, винаги го следваше. Но пък американците сякаш не се впечатляваха толкова лесно, колкото англичаните. Сред тях със сигурност щеше да може да си отдъхне.
Само да не беше херцог с отговорности щеше да е на някой кораб преди края на седмицата. Арчър щеше да го обвини, че бяга, но пък Арчър можеше да си гледа работата.
Грей се усмихна. Можеше да остави Арчър да поеме грижата за всички херцогски задължения. Това щеше да е забавно.
Почукване на вратата прекъсна краткия момент на добро настроение.
— Влез — отвърна той. Не си направи труда да си сложи маската, която лежеше до бюрото пред него. Беше вечер и той беше сам в дома си. Освен ако не беше дошъл неочакван посетител, нямаше смисъл да изтезава кожата на лицето си с маската, която само го запарваше и раздразваше брадата му.
Беше Уестфорд.
— Моля да ме извините, Ваша светлост, но един от конярите току-що изтича до къщата да съобщи, че лейди Роуз е в конюшните.
Грей се намръщи и погледна часовника на камината.
— Не очаквах тя и майка й да се приберат толкова скоро.
— Очевидно младата дама се е прибрала сама, Ваша светлост. С карета под наем.
От думите на иконома човек би си помислил, че Роуз сама е управлявала каретата до дома. Гола. Но не това накара Грей да стане незабавно.
Нещо се беше случило. Нещо, което е накарало Роуз да се прибере сама, оставяйки майка си. И вместо да се прибере и да говори с него или да се прибере сама в стаята си, тя беше отишла в конюшните.
За един кратък момент, в който всичките му вътрешности се свиха от ужас, той си помисли, че тя може да е решила да вземе някой от конете и да язди в бурята. Дъждът беше проливен, гръмотевиците приближаваха, а светкавиците раздираха небето все по-често и ожесточено. Миг по-късно осъзна, че Роуз не е толкова глупава да язди сама през бурята.
Тя беше с Хийтклиф, нейното кученце.
Не твърдеше, че е експерт с жените. Дори той не беше толкова самоуверен. Но едно от малкото неща, което знаеше със сигурност, бе, че ако жена търси утеха в компанията на животно, нещо ужасно се е случило.