Выбрать главу

— Благодаря ти, Уестфорд. Аз ще се погрижа.

Икономът се поклони и излезе.

Грей дори не погледна за сако или шапка. Отвори прозореца и скочи през него както си беше по риза, панталони и ботуши. Майка му определено би имала какво да каже за навика му да прескача през прозорци, който беше развил и запазил през годините, но това си бяха неговите прозорци, а той бе херцог и можеше да прави каквото си пожелае.

Дъждът се заизсипва по тялото му като безбройни ледени късчета, които блъскаха лицето, раменете и гърба му, докато тичаше към конюшните. Косата и дрехите му подгизнаха мигновено и водата се стичаше в панталоните и ботушите му. Слава на Бога, че беше сравнително топло.

Когато влезе в конюшните, дрехите му бяха толкова мокри и плътно прилепнали по тялото му, че спокойно можеше да е и гол.

Прекрачи вътре, а от него се стичаше вода. Миризмата на сено и оборски тор го посрещна топло, но той я игнорира и закрачи между боксовете.

Чу хлипове.

Двама млади коняри стояха настрани, видимо притеснени и несигурни какво да правят. Възпитанието им ги заставяше да са тихи и да не се натрапват, но дългът им напомняше, че има работа за вършене.

Грей взе решението вместо тях, подканяйки ги да си тръгват с едно отривисто кимване по посока на вратата. По лицата им се изписаха идентични изражения на дълбока благодарност, те кимнаха почтително, оставиха пособията си настрани и тихо изчезнаха в мрака навън.

Изчака ги да се отдалечат, преди да продължи навътре. Роуз може и да бе привлякла вниманието им е очевидното си безпокойство, но Грей нямаше да я остави да се превърне в забавление за подчинените му. Спокоен, че най-сетне са останали насаме, той се приближи към бокса, в който бяха кутретата.

Сърцето му се разкъса при гледката, която го посрещна.

Въпреки вечерната си рокля Роуз седеше върху купчината сено. Изглеждаше като принцеса — Пепеляшка, принудена да напусне бала, но все още във вълшебните си одежди. Хийтклиф беше в скута й и тя беше притиснала пухкавото му телце към гърдите си, хлипайки с лице в пухкавото му кожухче. Другите кутрета се бяха сгушили в нея или се опитваха на свой ред да се покатерят в скута й. Майка им лежеше на една страна с глава върху краката на Роуз, сякаш и тя се опитваше да я успокои по някакъв начин.

Грей не каза нищо. Той отвори вратичката и влезе в бокса, затваряйки след себе си, за да не избяга никое от кученцата. След това седна срещу Роуз в сламата. Кутретата веднага се насочиха към него, жадни за внимание. Хийтклиф остана в прегръдката на стопанката си и Маз също не помръдна от мястото си. Регистрира присъствието на Грей единствено с поглед и помахване на рошавата си опашка.

Той посрещна кутретата, галейки всяко едно от тях поотделно, а малките им опашници заплашваха да се откачат от щастливото размахване.

— Какво се е случило? — попита той внимателно след известно мълчание.

Хийтклиф и Роуз вдигнаха глави едновременно. Очите й бяха зачервени и подпухнали, а бузите й лъщяха от сълзите. По брадичката и в косата й имаше слама.

Изглеждаше приказно. Болезнено красива.

— Мокър си — отговори с прегракнал глас. Не беше впечатлена от присъствието му, поне това ставаше ясно.

— Заповядах на дъжда да спре, преди да изляза от къщи, но той не ме послуша. — Тя дори не се усмихна на плахия му опит да се пошегува. — Защо плачеш, Роуз?

Тя го изгледа за момент, преди отново да насочи вниманието си към кутрето в скута си. Погали го по мъхестата главичка.

— Лорд Батънфийлд ни удостои със своята интерпретация на „Тимон Атински“.

— Това е отвратителна пиеса — съгласи се Грей.

— Всъщност беше доста забавна, докато майка не напусна стаята разплакана.

Той застина от остротата и болката в гласа й. О, по дяволите. Погледът й прикова неговия.

— И какво стана после? — попита я.

Роуз сякаш му се озъби, или така му се стори — беше само за миг.

— Защо не си ми казал, че смъртта на баща ми не е била инцидент?

Как беше възможно да се чувства сякаш е изритан в корема, но и освободен от голямо бреме едновременно?

— Той ме помоли да не ти казвам.

Веждите й се сключиха в гневна гримаса.

— Ти си ме излъгал. Попитах те дали е било инцидент и ти потвърди.

— Да — кимна той. — Спазих обещанието си към баща ти и те излъгах.

Тя избърса сълзите с опакото на ръката си.

— Как умря той? Не е било инцидент при езда, нали?

— Не — поклати глава Грей.

— Как го е направил?

— Роуз…

— Кажи ми, дяволите да те вземат! — извика тя. Хийтклиф потрепери в ръцете й, но тя го успокои. — Заслужавам да знам. Всички в Лондон знаят!

Тя беше права — заслужаваше да знае истината.