Роуз вдигна лице, за да го погледне.
— Но тогава нямаше никога да разбера какво е да съм истински щастлива.
Зениците на Грей се разшириха от учудване и за момент той изглеждаше млад и раним.
— Не казвай това. Аз те направих нещастна.
Тя се усмихна тъжно.
— Истина е, но пък онези нощи с теб в „Сейнт Роу“? За мен това беше истинско щастие. Най-голямото, което някога съм познавала.
Той отвори уста да възрази, но тя постави пръсти на устните му, за да му попречи.
— Не казвай нищо. Знам, че не е нещо, което искам да чуя.
Грей се намръщи и посегна да премести ръката й от лицето си. Преплете пръстите си с нейните. Цялото му тяло гореше по-силно от огъня, на който тя се беше изсушила преди няколко часа. Топлината попиваше в тялото й, изпълваше крайниците й и караше цялото й същество да трепти от живот. В прегръдката им нямаше нищо съблазнително, но тя цялата копнееше за него. Искаше да го приеме в себе си още веднъж и така да го бележи завинаги като своя собственост.
Да го направи недостъпен за никоя друга.
— Аз също бях щастлив — призна нежно той. Думите му бяха толкова тихи, че нямаше да повярва дали ги е изрекъл, ако не бе видяла устните му да се движат. — Бог да ми е на помощ, но заради теб забравям всяка клетва и всяко обещание, които някога съм давал.
Роуз не възрази, когато той пусна ръката й, за да зарови пръсти в косите й.
— Караш ме да се чувствам като променен човек — каза й той прегракнало. — Като добър човек. Като достоен мъж, а не като егоистичното копеле, което не заслужава да бъде обичано.
Очите й горяха, но Роуз успя да потисне сълзите.
— Ти си добър човек — прошепна тя. — Най-добрият, когото познавам.
Кой друг би се откъснал доброволно от обществото, само за да е сигурен, че няма да се завърне към начин на живот, който иска да загърби напълно?
— Не трябва да говориш такива неща.
— Защо? Вярвам в думите си.
— Защото когато ги изричаш, аз искам да вярвам в тях.
Наведе глава и я целуна.
Не го отблъсна и не се опита да го удари. Дори и да го беше направила, Грей нямаше никакво намерение да я пусне.
Беше безумие да я целува, камо ли да предприема нещо повече, но отдавна вече не го беше грижа за това. Нямаше по-правилно чувство от това да държи Роуз в обятията си, да я целува и да чувства как тялото й тръпне за неговото.
Устните й бяха сладки и топли, когато плъзна езика си между тях. Пръстите му се оплитаха в косата й, докато се наслаждаваше на бавната чувствена целувка. Беше ненаситен за нея, за тялото й и удоволствието, което изпитваше, когато се сливаше с нея.
Усещаше мекото й женствено тяло чувствено напъпило в ръцете си и не можеше да се откъсне от нея. Беше толкова доверчива и всеотдайна. Позна тези й качества още преди години, докато се грижеше за него след инцидента. Знаеше слуховете за него, беше го виждала в най-лошите му моменти и въпреки това го желаеше. Какви благородни качества виждаше тя у него и как изобщо ги беше открила си оставаше загадка за него, обгърната в искрения му страх, че тя не вижда истинската му същност, а някаква негова версия, възможна единствено в нейното съзнание.
Но дори страховете му не бяха способни да го спрат да я целува така, сякаш това беше последният ден от живота му. И когато нежните й силни ръце започнаха да милват гърба му, той изстена от удоволствие.
Същите тези изкусителни ръце се плъзнаха по гърдите му и разтвориха халата му. Господи, докосването й беше подлудяващо нежно и чувствено. Сръчните й пръсти изследваха, рисуваха и милваха тялото му, освобождавайки го от дрехите му. Пусна я за миг, за да остави халата си да се свлече от раменете му на купчинка в краката им.
Роуз го докосваше, сякаш бе произведение на изкуството — нещо рядко и ценно, което виждаше за първи път и не можеше да му се нарадва. А това беше толкова възбуждащо и неустоимо дори за мъж, така опитен в любовното изкуство, колкото беше той. И преди жените се бяха отнасяли към него като към любим любовник, но никоя досега не го бе карала да се чувства така, както Роуз. Може би, ако беше почувствал нещо подобно и преди, нямаше така безцелно да сменя любовниците си години наред.
В този момент той отказа да назове непонятното ново чувство.
Голите му ръце се сключиха около сочното й тяло като капан — затвор, от който нямаше намерението да я пусне. Беше облечена с прекалено много дрехи, но той скоро щеше да я избави от тях. Целува я бавно по цялото лице, вкусвайки солта на сълзите по кожата й. Ръцете му се спуснаха надолу и обхванаха закръгленото й дупе, стискайки жадно апетитните й извивки. Искаше да я целуне и там — в свивките на бедрата й и по дупето. Щеше да я целува навсякъде, изкусно и съблазнително, докато не започнеше да го моли да я обладае и да спре агонията й.