Двамата от тях премериха погледи за момент — Грей беше невъзмутим и спокоен, а Мартингейл — нестабилен и изпълнен с алкохолен гняв. И изведнъж сякаш цялото мъжество напусна графа и той отпусна рамена изморено и тъжно. Обърна се и се запрепъва обратно по коридора, подпирайки се на стената за по-сигурно.
Грей го наблюдава за момент с известно съжаление. Разбира се, че не би се зарадвал на допълнителни разправии, но вероятно малко пролята кръв щеше да донесе на Мартингейл удовлетворението, което търсеше, а на Грей — известно опрощение за греха му.
Вместо това сега се чувстваше странно празен. Вероятно трябваше да си тръгне. Вече изобщо не беше в романтично настроение. И все пак нямаше да е джентълменско от негова страна да я кара да чака. Трябваше поне да й се извини.
Обърна се и закрачи към стаята, в която го очакваше. Вратата се отвори в мига, в който той понечи да почука, и пред него застана неговата дама — ахвайки от изненада при вида му.
Грей се намръщи при вида на дамската чантичка в ръката й.
— Тръгвахте ли?
— Да, тръгвах си — дойде спокойният отговор, последван от вирване на заоблената й брадичка. — Не ми харесва да ме карат да чакам, сър.
Грей се усмихна — собствените му намерения да си тръгне се изпариха от предизвикателството, което тя представляваше за него. Той прекрачи прага, принуждавайки я да се върне обратно в стаята.
— Страхувате ли се, мила моя?
Стаята беше създадена за любовна среща. Тапетите бяха тежки и подчертано скъпи. Огромни букети от ориенталски цветя разцъфваха на копринения черен фон. Гравюрите на тавана бяха в същата златисто бежова гама като декорациите около прозорците и вратата. Тежки завеси обрамчваха прозорците, избрани специално да изолират стаята от светлината и шума на града. Подът беше от орехово дърво — лакирано и полирано до съвършенство, покрито с плюшени килими в цветовете на тапетите. Леглото — масивно чудовище с четири тежки колони — беше от резбован махагон, с тъмни завеси и златисти, подканящо отгърнати сатенени чаршафи за обитателите си.
Представи си я как го очаква тук с ясното съзнание какво ще се случи, когато той дойде. Дали това я беше притеснило? Дали беше седяла на ръба на леглото, притискайки силно бедра едно в друго в отчаян опит да потуши пламъка, който той знаеше, че е разпалил между тях?
— Обезпокоих се — осведоми го тя леко надменно. — Чакането има свойството да отблъсква.
Той се изсмя, докато затваряше вратата, заключвайки ги сами в стаята. Така му се струваше, или температурата в помещението рязко се покачи?
— Така ли смяташ. — Той се приближи към нея. — Винаги съм откривал, че колкото повече очаквам нещо, толкова по-силно го желая.
Тя не смееше да мръдне, но Грей чувстваше колко силно е изкушена да избяга в този момент. Стояха толкова близо, че телата им почти се докосваха — гърдите й се повдигаха и спускаха бързо до неговите. Цялото му същество бе напрегнато и долавяше всяко нейно трепване. Тъмните й очи срещнаха погледа му.
— Тогава трябва да ме желаете наистина силно, сър.
Нямаше как да се отрекат пламъците на желанието, които искряха в шоколадовите й очи и го привличаха по-силно от светлината — беззащитна нощна пеперуда.
— Така е. — Гласът му беше дрезгав, а тя очевидно нямаше нищо против прямотата му. — Желая те много силно.
Нежните й устни се разтвориха, но от тях не излезе нито звук. Тя просто го наблюдаваше с приласкаващ поглед и всички мисли напуснаха съзнанието му. Остана единствено желанието му да я притежава.
Искаше му се тя да свали маската си и да открие цялото си лице за него, но тогава същото щеше да се очаква и от него, а той не можеше да си го позволи. Не искаше тя да види белега на лицето му и да прочете в очите й отвращение и множество напиращи въпроси.
Той вдигна ръка и нежно я постави в основата на врата й, принуждавайки я да се приближи още към него. Дъхът й беше топъл и сладък пред лицето му, когато се наведе към нея. Тя се надигна на пръсти, вкопчена в реверите на сакото му, когато той покори устните й със своите. Отвърна на целувката му със същата страст, която той чувстваше, и когато все пак се откъснаха един от друг, той не беше единственият силно задъхан.
— Шампанско? — побърза да предложи Грей. Дали беше забелязала, че е разхлабил панделките, които придържаха роклята й? Няколко подръпвания на раменете и щеше да я съблече от изящното творение без никакви усилия. Но не искаше да избързва. Изживяваше една съвършена еротична фантазия и смяташе да се наслади на всеки миг от нея.
Той хвърли сакото си върху най-близкия стол и разкопча копчетата на елека си, докато се приближаваше към масата с изстудяващото се шампанско. Наля по чаша и за двамата и разхлаби вратовръзката си. Отново можеше да диша нормално. Господи, направо не беше на себе си!