Врата на стаята му се отвори рязко и Грей реагира, без да се замисли, опитвайки се да предпази Роуз с тялото си. Лежеше върху нея по гол задник, когато четирима мъже нахлуха в стаята.
— Грей, имаме проблем. Бронте е… о, по дяволите!
Грей погледна зад рамото на брат си. О, по дяволите, описваше ситуацията много точно. Арчър не беше сам. С него бяха Уестфорд и още двама мъже, които Грей не разпознаваше. По-възрастен мъж, видимо от високата средна класа, и по-млад от същото общество.
Мамка му, мамка му и пак — мамка му!
Брат му вече се опитваше да изведе непознатите от стаята, но непоправимото бе сторено. Уестфорд очевидно бе разпознал жената под него, както и Арчър. Едва ли щеше да бъде трудно и за другите двама мъже да се досетят, щом по-голямата част от лицето на Роуз и косата й бяха открити пред погледите им. Щеше да им е необходимо само още едно социално мероприятие с херцога на Рейтън или с Роуз, за да се досетят.
Нямаше как да се измъкне сега.
Щеше да му се наложи да се омъжи за Роуз.
Петнадесета глава
Един скандал никога не се случваше сам, осъзна Грей, винаги бяха по няколко на куп.
— Какво е направила Бронте?
— Избягала е — информира го Арчър, като наливаше питиета за четирима им. — С най-големия син на лорд Брантън.
Лорд Брантън беше по-възрастният от двамата мъже, седнали на канапето в другия край на стаята, зяпнали Грей и Арчър с нещо като почуда. По-младият беше друг от синовете му.
— Къде е майка? Тя знае ли?
— Разбира се, че знае. Та нали тя е открила липсата на сестра ни. Слава богу, предпочете да си остане вкъщи. Ужасявам се от мисълта, че и тя можеше да те спипа по гол задник като мен. Какво, по дяволите, си мислеше?
Грей го изгледа гневно.
— Със сигурност не и че някой може да връхлети в стаята ми дори без да почука.
— За бога, Грей — брат му се наведе към него, за да е сигурен, че никой друг няма да го чуе, — тя е под твоята опека.
— А сега ще бъде моя съпруга. — Надяваше се тя да е в спалнята си и вече да спи. Нямаше нужда и двамата да са будни и гневни, заради отказаното им удоволствие.
Или пък Роуз лежеше будна в леглото си и си представяше преплетените им тела? Дали си представяше как той прониква в нея? Дали бе решила сама да си достави отказаното й удоволствие, мислейки си за него, фантазирайки си за неговите пръсти между краката й?
— Обичаш ли я?
— И откога е необходимо да обичам една жена, за да искам да спя с нея? — Той умишлено избягваше въпроса. Караше го да се чувства подчертано некомфортно. Беше твърде засрамен от себе си, за да признае истината пред брат си.
— Ти не просто спиш с нея, ти ще се ожениш за нея.
Грей сви рамене.
— Ние не приемаме любовта на сериозно, Арч. Бракът е достатъчно изгоден. А и сега мама ще спре да се притеснява, че няма да дочака внуци.
— Това е коравосърдечно дори за теб — възмути се Арчър.
Забележката го жегна.
— Не ставай сантиментален с мен, братко. Да не би да е заради чудната вдовичка, около която пърхаш?
Арч почервеня и стисна устни, но не отвърна на нападката.
Грей кимна по посока на неканените си гости.
— Да забравим за момент моето непростимо поведение и да се концентрираме върху сестра ни, искаш ли?
Брат му подаде по чаша скоч на лорд Брантън и на сина му, а Грей донесе чаша за себе си и брат си. Когато и четиримата седнаха, той заговори:
— Защо синът ви е решил да избяга със сестра ми, Брантън? Иска да я съсипе или да се ожени за нея?
Не беше много мъдър ход да засяга честта на един първороден син, но Бронте беше дъщеря на херцог и желана партия, а и Грей не беше в настроение да бъде любезен. Този мъж беше прекъснал любенето му с Роуз — нещо, заради което с удоволствие би удушил по-малката си сестра като основна виновница.
Пълните бузи на Брантън се зачервиха, но той запази контрол върху емоциите си.
— Сигурен съм, че Александър цели брак, Ваша светлост. Той е силно влюбен в сестра ви.
Грей повдигна недоверчиво вежди.
— Наистина ли? Тогава защо никога не съм го срещал? Защо не е дошъл да поиска ръката на сестра ми от мен?
Отговори момчето, като гледаше Грей с целия възможен гняв на един лоялен и верен брат.
— Вероятно защото обществото вярва, че сте някакво чудовище, Ваша светлост. Може би защото сестра ви не смяташе, че бихте се съгласили на такъв брак.
Брантън смъмри сина си, но Грей не го чу. Той се обърна към Арчър, който го наблюдаваше със спокойно, но съчувствено изражение на лицето. Не го интересуваше какво мисли обществото, действително нямаше значение. Но за него беше много важно, че явно по-малката му сестра беше съгласна с общото мнение. Как бе могла да си помисли, че той би отказал щастието й?