Ева я гледаше с искрено съжаление.
— Но може би и той те обича и просто се страхува да ти каже.
Роуз се изсмя с глас.
— Единственото, от което се страхува Грейдън Кейн, е да се изправи пред миналото си. Не, ако ме обичаше, щеше да ми каже. Или поне би го направил, ако разпознаеше чувството.
— Много си несправедлива към мъжа, когато твърдиш, че обичаш.
Тя сви рамене — в гласа на приятелката й нямаше упрек.
— Познавам го, Ева. Това означава, че познавам и слабостите му и въпреки това го обичам. — И точно затова я болеше, защото го познаваше и знаеше, че ако има избор, не би се оженил за нея.
И въпреки това си знание, тя обичаше този идиот. Можеше единствено да се надява, че един ден той ще може да я обикне, че желанието и приятелството, които изпитваше към нея, ще прераснат в нещо по-зряло и силно.
В същото време ужасно се страхуваше, че ще се случи точно обратното и той ще я намрази, задето е бил принуден да се ожени заради нея — поредната бъркотия в семейството й, която е трябвало да оправя.
— Ако го обичаш, тогава трябва да му се довериш, че няма да те разочарова.
Наистина полезен съвет.
— Не се притеснявам, че той ще ме разочарова.
— О, скъпа моя приятелко.
Роуз вирна брадичка решително.
— Нека не говорим за това повече. Станалото станало, ще се постарая да бъде за добро. Какво ще правиш ти сега, когато кавалерът ти го няма?
Ева се пресегна да погали Маз. Старата дама изплези език в знак на щастлива кучешка признателност за ласките.
— Очаквам Грегъри да ми предложи преди края на Сезона. Ще иска сватбата да е преди всички да са се разотишли обратно в провинцията — събитието на годината, нали разбираш.
Звучеше така примирена. Роуз така и не можа да разбере как приятелката й може да е щастлива, че бъдещето й е предначертано предварително. Сега обаче разбираше, че Ева не е щастлива, а просто приема съдбата си. Беше добър брак, макар мистър Грегъри да нямаше титла. Нямаше за какво да се противи, освен че не обичаше бъдещия младоженец.
А това просто не беше достатъчно добър аргумент в обществото на лондонската аристокрация.
— Не е задължително да се омъжваш за него, Ева.
Бледосини очи се взряха в нейните с решимост, която изненада Роуз.
— Напротив, трябва. Той спокойно може да стане министър-председател един ден и е избрал аз да бъда до него. Може да не го обичам, но се съмнявам някога да открия мъж, който ме цени толкова високо, колкото Брадфорд Грегъри. Ще бъда глупачка, ако не се омъжа за него. Както и ти ще си глупачка, ако отхвърлиш мъжа, когото обичаш.
Когато Ева решеше да се аргументира, правеше го неоспоримо.
— Имаш ненадминатия талант да виждаш нещата в перспектива, мила моя. Караш ме да се чувствам интелектуално недоразвита.
Блондинката се усмихна.
— Виждаш ли? Вече се уча да бъда съпруга на политик.
Двете се засмяха, а после оставиха кученцата по-близо до майка им. Беше почти обяд и крайно време да се прибират в имението. Изтупаха сламата от полите си и сгънаха одеялото, като го прибраха в бокса за следващия път, когато Роуз щеше да посети Хийтклиф.
Роуз примигна, щом излязоха от конюшните. Вътре беше мрачно и прохладно, но навън денят беше ярък и лъчезарно слънчев — такъв, какъвто трябваше да бъде, когато една жена осъзнаеше, че ще се омъжи за мъжа, когото обожава.
Честно, ако Ева я попиташе защо обича Грей, тя нямаше да може да отговори. Имаше толкова много неща, които харесваше у него — а вероятно и също толкова много, които не харесваше. Но ако някой я попиташе, той просто беше най-любимият й мъж на света. Дори добронамереният Келън не бе успял да заслужи и половината от това нейно обожание.
Келън. О, горкичкият. Не й беше предложил, но беше й обръщал достатъчно внимание, че хората да заговорят. Тя се надяваше да не й се сърди много и да не бъде засегнат от годежа й с Грей. Беше започнала да мисли за него като за близък приятел и щеше да й е тежко да го изгуби.
Роуз наклони глава назад, за да почувства слънчевите лъчи и свежия бриз върху лицето си. Денят наистина беше приказен.
— Скоро ти ще бъдеш господарка на всичко това. — Забеляза Ева, прекъсвайки уютното мълчание помежду им. — Това и всички останали имоти на Рейтън ще ти принадлежат. Роуз, та ти ще си херцогиня!
Ентусиазмът на приятелката й беше заразителен — и ужасяващ.
— Не се бях замисляла за това — призна тя с плаха усмивка. — Представяш ли си. Дали хората ще се надпреварват да спечелят благоразположението ми?
— Без съмнение. Твоето леко скандално минало само ще увеличи твоята популярност.
Леко скандално. Това беше доста меко казано. Макар че Роуз знаеше със сигурност, че Ева има предвид връзката й с Грей, а не баща й, за когото й беше споделила истината по-рано през деня. Разбира се, приятелката й не коментира темата за баща й. Просто я беше изслушала, подкрепила и утешила — всичко, което един истински приятел трябваше да бъде.