— Не бих й позволил друго отношение към нея. А ето как ще се разиграе остатъкът от романтичната пиеса — имената ви ще бъдат включени в неделните литургии следващите три седмици в църквата Сейнт Джордж. След това ще се венчаете на малка интимна церемония в тесен кръг приятели и роднини.
Младите влюбени си размениха учудени и зарадвани погледи. Александър Грейвс беше по-ниско на социалната стълбица от Бронте, но Трей изобщо не се интересуваше от мнението на обществото по темата. Вероятно в някой момент Бронте щеше да изпита горчивите последици от избора си, но това щяха да си бъдат нейни грижи, не негови.
— Бронте има зестра от четирийсет хиляди паунда. — Беше проява на лош вкус да обсъжда пари така открито, но присъстващите щяха да го извинят. — Освен това притежава малко лично състояние, натрупано от инвестиции. Зестрата, разбира се, ще бъде твоя, но Бронте ще запази цялостен контрол върху състоянието си, а аз ще продължа да се грижа за инвестициите й от нейно име. — Добре де, Тристан щеше да го прави.
Сестра му очевидно се засегна от думите му.
— Грей, достатъчно възрастна съм сама да решавам какво ще правя с парите си.
Погледна критично малката си сестричка. Не беше ядосан, но определено беше засегнат, да я вземат дяволите.
— И аз искам да съм сигурен, че така ще бъде винаги.
Тя се изчерви, но не каза нищо повече. Вместо това Александър стана и я хвана за ръцете.
— Нямам нужда от парите ти, любима. А и брат ти просто проявява загрижеността си и обичта си към теб, като се грижи да имаш пълна и постоянна финансова независимост.
Гневът полека се отля от лицето на Бронте. Браво, Кемп! Може би пък този брак щеше да се получи.
— Лорд Брантън — заговори Грей, като отмести поглед от щастливата двойка, — искате ли да допълните нещо?
— Бих искал да предложа на младоженците семейното имение в Есекс, докато си намерят жилище по техен вкус.
Устните на Грей се извиха в усмивка.
— Много сте щедър, сър.
А и искаше да изтъкне собствените си богатство и имотност — това беше напълно в реда на нещата. Мъжът бе дал достатъчно ясно да се разбере, докато издирваха влюбените бегълци, че се чувства доста смутен и засрамен от ситуацията. Грей се беше опитал да го успокои, но явно не се беше справил особено добре.
— А и аз бих искал да се извиня, Ваша светлост — заговори Александър. Той се изправи пред Грей и го погледна в очите. Беше висок и строен, с горда осанка и аристократично излъчване, които бяха добър знак за мъжа, в който щеше да се превърне.
— Кемп?
По-младият мъж погледна влюбено Бронте, преди отново да се обърне към Грей и Арчър.
— Надявам се, че ще простите за импулсивното ми поведение. Мислех само как да имам Бронте за своя съпруга. Ако бях помислил с главата си, вместо със сърцето, щях да ви попитам, преди да действам така прибързано.
Грей не можа да не се усмихне. Преди да действа така прибързано. Младият левент явно нямаше проблем да се изправи и да му заяви в очите, че е щял да отвлече Бронте, ако той не беше позволил съюза им. Това вече щеше да е интересна сутрин.
— Извинението е прието. А сега, предполагам, че всички бихме искали да се освежим и да си починем. Брантън, вероятно вие и семейството ви бихте приели да се присъедините към нас за вечеря? Ще отпразнуваме предстоящите бракосъчетания.
Въпреки неочакваната покана, графът кимна.
— За нас ще бъде чест, Ваша Светлост.
— Отлично. А сега, ако ме извините, трябва да получа специално разрешително.
Бронте се смръщи.
— А аз си помислих, че ще искаш имената ни да бъдат включени в литургиите.
Грей се ухили, неспособен да не я стресне така, както тя бе изплашила него.
— О, не е за теб, скъпа моя, а за мен.
След това излезе от стаята и я остави с отворена от изненадата уста.
По-късно същия ден Грей се прибра точно навреме, за да се преоблече за вечеря, след като беше получил специалното разрешително за брак. Технически не той, а адвокатите му изискаха разрешителното, а той чакаше в каретата пред кантората, но така или иначе нямаше желание да подхранва клюките повече от необходимото.
Денят не предвещаваше да става по-лек. Не беше особено щастлив от перспективата да се изправи пред Камила и да й каже, че клетвата му към съпруга й е напълно и безвъзвратно нарушена. Не че тя изобщо знаеше за обещанието му да държи покварените си ръце далеч от Роуз, но беше достатъчно лошо, че той знаеше.
Когато влезе в салона за рисуване до трапезарията малко преди осем вечерта, Роуз вече беше там и го очакваше. Оставаше само майка й да слезе при тях, а и семейството му да пристигне за вечеря.