— Трябва ли да обсъдим какво ще се случи в брачната нощ, скъпа, или вече достатъчно си се образовала сама от списанията ми?
— Ти си знаела?
Камила се намръщи, но не беше ядосана.
— За глупачка ли ме смяташ? Разбира се, че знаех. Най-напред се изкушавах да те спра, но после осъзнах, че не искам и ти да посрещнеш първата си брачна нощ така ужасена, както бях аз. — Тя сви рамене. — Предполагам, че според много хора е ужасно, че съм те оставила да четеш тези списания, но никога не съм била добра в спазването на обществените норми. Не си ужасена, нали?
— Не, майко.
Майка й кимна, седна на крайчеца на леглото й и я изгледа изпитателно.
— Верни ли са слуховете, които дочух, Роуз? Наистина ли са ви видели с Грей в компрометиращ момент?
— Вярно е. — Нямаше смисъл да лъже. — Съжалявам, майко.
Майка й кимна разбиращо.
— Няма да си първата, която върви към олтара така. — Скръсти ръце в скута си. — Стига ти самата да искаш този брак, Роуз, аз изобщо не се интересувам какво точно го е предизвикало, макар че малко дискретност нямаше да е излишна.
— Искам го много. Аз го обичам.
Камила въздъхна и се усмихна.
— Знам. И вярвам, че и той те обича.
Роуз поклати глава.
— Трябва да ми го каже.
— Мъжете винаги най-напред чувстват, а доста по-късно назовават емоциите си, милинка. В това отношение им трябва повече време.
Тя се засмя леко и това бе достатъчно да изличи част от напрежението, което трупаше в себе си.
— Благодаря ти, че ме разбираш толкова добре, майко. Това означава много за мен.
Майка й стана и се приближи към нея, хващайки ръцете й със своите.
— Предполагам, че трябва да ти прочета едно хубаво конско и добре да ти се накарам, но от това никога не е произлизало нищо добро. Ти сама избра съдбата си и сега остава само да я следваш. Никога не съм се интересувала дали ще даваш поводи за клюки. Единственото, което някога е имало значение за мен, е твоето щастие, а смятам, че Грейдън те прави щастлива.
— Така е. — Роуз се намръщи. — И необяснимо нещастна понякога.
Майка й я притегли в топла сърдечна прегръдка.
— Това е любовта, мила моя. Добре дошла в света на възрастните.
Хедър пристигна и след като я изпрати да донесе закуска, Роуз се изкъпа и се остави във вещите й ръце, докато двете с Камила похапваха пресни кроасани с ягодово сладко и горещ шоколад.
Сватбеният й тоалет беше от коприна в цвят слонова кост, с ръчно везана дантела на деколтето, корсета и долната риза. Самият ненадминат мистър Уърт, макар и да не беше единственият въвлечен дизайнер, бе настоял и лично одобрил всеки изящен детайл от сложната бродерия, която покриваше торса и се спускаше по полите на роклята.
Хедър сръчно и елегантно вдигна косата й с гребени, докато на врата й не се спусна безупречен водопад от буйни къдрици. Основно бижу бе голям златен гребен с перли. Подходящи обеци и тежка огърлица подчертаваха тоалета й. Перлите бяха на майка й, а преди това и на баба й, а сега принадлежаха на Роуз, за да ги предаде тя на свой ред на дъщеря си в сватбения й ден.
Деца! Мили боже, та тя едва вярваше, че се омъжва! Размислите за децата можеха да почакат.
Изящни пантофки и букет с оранжеви лилии, бели орхидеи и чаени рози завършваха тоалета й. Цветята вероятно бяха малко повече, но Роуз много ги харесваше.
— Всички са тук — съобщи майка й, след като погледна през прозореца и се обърна към нея с усмивка. — Ще ми се баща ти да беше тук, за да те види.
Споменаването на баща й натъжи Роуз.
— Той нямаше да е щастлив, че се омъжвам за Грей.
Камила сключи вежди.
— Глупости. Грей не е мъжът, който беше тогава. А и баща ти просто би искал да те види щастлива.
Роуз не беше убедена, че баща й ще се съгласи с преценката на майка й за Грей, но това всъщност нямаше значение, нали? Баща й го нямаше — сам беше отнел живота си. А Грей, независимо какво бе мнението на баща й за него, бе разчистил отлично бъркотията, останала след Чарлс Данвърс.
— Да слизаме ли? — Майка й й предложи ръката си. — Без съмнение младоженецът е готов да те вземе.
Слязоха заедно надолу по стълбите през антрето. Сърцето на Роуз препускаше и ръцете й трепереха, докато стискаше стъблата на цветята си. Когато стигнаха стъклените врати на терасата, започна да свири музика. Изненадана, Роуз надникна през вратите и видя Бронте да свири на арфа близо до арката. Разбира се, че не беше наел музиканти, но Роуз нямаше нищо против. Така беше далеч по-уютно и интимно.
— Готова ли си? — попита майка й.
Тя си пое дълбоко въздух и издиша бавно.