Когато се обърна към нея с по чаша шампанско във всяка ръка, тя седеше на ръба на леглото и наблюдаваше с любопитство шията му, разголена от липсата на вратовръзка и разкопчаните копчета на яката му. Никога не бе смятал точно тази част от тялото си за особено интригуваща, но интересът й бе едновременно очарователен и възбуждащ.
Той седна на леглото до нея, а тя пое една от чашите и отпи с удоволствие. Господи, беше толкова пленително невинна, което би го забавлявало в младежките му години, но сега… сега беше просто изумително.
— Наслади се — подкани я той. — Нощта е наша.
— Така ли? — тя го погледна учудено.
Той кимна и потопи показалец в студената течност в чашата си.
— Да. — Не искаше да си помисля дори, че тя може би си имаше някого, при когото да се прибере преди изгрев-слънце. Отказваше да мисли за каквото и да било друго, освен за тях двамата в тази стая. Нищо друго нямаше значение.
Той нежно очерта контура на долната й устна с показалец, плъзвайки го само за миг между устните й. Тя посрещна спокойно изпитателния му поглед и лекичко близна върха на пръста му с език. Влажната топлина на докосването разпали до непоносимост напиращото у него желание. Тя беше изкусителка — възбуждаща комбинация от чувствени обещания и невинна почуда.
Ако преживееше тази нощ, със сигурност трябваше да благодари на Господ за подаръка, който му е изпратил, не че го заслужаваше.
Един след друг милваха контурите на лицата си. Тя нито веднъж не се опита да махне маската му, нито той — нейната. Тя сякаш разбираше нуждата му да остане скрит.
Пръстите й го милваха като нежни перушинки — топли и деликатни. Грей притвори очи и се отдаде изцяло на сладкото мъчение от изучаващите й ласки. Палецът й подразни долната му устна и той го погъделичка с език, както бе направила тя преди малко. Тя ахна от удоволствие — със сигурност най-прекрасният звук, достигал ушите му някога.
Грей стана и остави празните им чаши на масата. Приближи се отново към нея, подаде й ръка и я изправи на крака пред себе си. Шампанското я беше отпуснало и затоплило приятно, но и замаяло. Тя стоеше и с интерес наблюдаваше как Грей бавно и внимателно смъква ръкавите на роклята надолу по ръцете й. Когато те отказаха да се смъкнат повече, той окончателно разхлаби всички панделки. Роклята бавно се свлече на копринено езерце в краката й. Той й подаде ръка и тя прекрачи плата, заставайки почти гола пред него.
Нямаше фалшива скромност, нито самоуверено перчене. Тази съвършено оформена жена стоеше пред него честно и неустрашимо, докато жадният му поглед пируваше с тялото й. Тя все още беше облечена с катове фино бельо, които прикриваха тялото й, но въпреки това формите й караха устата му да пресъхва като в пустиня.
Погледът му се спря на налетите й гърди, които изпъваха ръба на красивия копринен корсет. Щяха идеално да изпълнят ръцете му — топли и нежни в дланите му. Когато вдишваше, тъмнорозовите ареоли и зърната й се издигаха за миг над дантеления ръб. Той посегна и докосна гърдите й.
— Прекрасни — промърмори и наведе глава, за да целуне нежно всяка гърда и да обсипе шията й с целувки. — Ухаеш на пролетен дъжд — прошепна, вдишвайки нежната топлина на кожата й.
— Обичаш ли дъжда? — попита го тя задъхано.
— Да. — Погледът му задържа нейния. Зениците й се разшириха още повече, когато пръстите му помилваха устните й. — Той пречиства света и след него всичко е свежо и пробудено. Толкова чисто и невинно. — Той погали долната й устна и прокара пръсти надолу по шията й. — Толкова сладко и влажно.
Тя му се усмихна изкусително.
— Какъв щастливец си, че Англия е толкова влажна страна.
Той се ухили. Дори хуморът й му приличаше на Роуз.
— Така е.
След това я целуна отново, този път с повече желание и страст, отколкото бе показал първоначално.
Пръстите му — изненадващо несръчни — успяха някак да се справят с множеството халкички, които придържаха корсета стегнат на гърдите й, докато ръцете й издърпаха ризата от панталоните му и се плъзнаха по голата му кожа. Грей се отдели от нея само колкото да съблече изцяло дрехата и да я захвърли през стаята. Когато отново посегна към нея, тя го спря, като постави ръце на кръста му. Докосването й беше толкова нежно и топло, че той въздъхна от удоволствие.
— Почакай — прошепна тя. — Искам да те докосна.
Грей отпусна ръце покрай тялото си.
— Докосвай ме. — Да бъде проклета, защото го накара да я моли, но беше толкова погълнат от желанието си към нея, че нямаше да позволи на гордостта си да му попречи да я има. Можеше да прави с него каквото си пожелае, стига да не спираше да го докосва все едно е нещо рядко и неповторимо, а не пропадналият грешник, който беше.