Майката на Роуз си тръгна последна, няколко часа след другите гости. Тя не просто си тръгваше, а отпътуваше обратно за провинцията, за да даде свобода и спокойствие на младоженците, а и защото там се чувстваше най-добре.
Виждайки сълзите в очите на съпругата си, докато се сбогуваше с майка си, Грей обеща, че ще се присъединят към нея веднага щом Сезонът приключи.
А все някога трябваше да заведе съпругата си на сватбено пътешествие. Така беше редно. Може би можеха да отидат до Ню Йорк и да посетят брат му Трист. Тя заслужаваше пътуване. Заслужаваше съпруг, който да й покаже света и всичките му чудеса.
Щом каретата на Камила отпътува, Грей предложи ръката си на Роуз и я въведе в къщата.
— Имам сватбен подарък за теб.
— Така ли? — Буря от емоции премина по лицето й, включително и тревога. — Аз не съм приготвила нищо за теб.
Той стисна пръстите на ръката й.
— Ти самата си достатъчен подарък. — И наистина го мислеше. Не можеше да му даде нищо, което той искаше, защото вече бе получил едничкото нещо, което желаеше най-силно — нея.
Обратно у дома той я поведе към своята — към тяхната спалня, където наля по чаша вино и я дръпна да легне на леглото до него. Беше приятно просто да бъдат заедно, да не трябва да се крият, нито да отричат желанието и емоциите помежду си.
— Искаше ли да разбереш какъв е твоят подарък? — попита я, когато се сгуши до него.
— Да. — Любопитният й топъл поглед срещна неговия със срамежлива усмивка. Дъхът му спря от очарованието й. Неспособен да се контролира, той вдигна ръка да я погали.
— Погледни зад възглавницата — посъветва я той и взе чашата й с вино, за да освободи и двете й ръце.
Тя се завъртя, позволявайки му да се наслади на умелата кройка на дрехата й, която очертаваше гъвкавата й фигура и нежно обгръщаше гърдите й. Когато отново се обърна към него, в ръцете й имаше списание.
— Сладострастие?
Грей се усмихна на палавото пламъче в очите й.
— Пълен абонамент. Може би между страниците ще откриеш и други дейности, които би искала да изпробваш с мен и върху мен?
Не беше скъп подарък, нито особено оригинален, но Роуз го прие сякаш й бе подарил целия свят — а петната от вино по възглавниците бяха достатъчно доказателство.
— Благодаря ти! — Тя го целуна по бузата. — О, Грей, толкова много ти благодаря!
— Това е само списание, Роуз, но моля.
Тя се отдръпна и той видя лицето й — щастливата руменина по страните й.
— Не е просто списание. Това е жест на… доверие и уважение. Знаеш ли колко мъже забраняват на съпругите си да четат подобна литература?
Да, той знаеше, и трудно би нарекъл това литература.
— Моето мнение е, че един мъж може само да спечели, ако съпругата му чете подобни издания.
Похотлива, прелъстителна — чудесно палава — усмивка се разля по устните й.
— Може би и двамата могат да спечелят.
Можеше да я люби до безсъзнание точно тук и сега. Вместо това й подаде виното и опря гръб на таблата на леглото. Придърпа я към себе си и я обърна така, че гърбът й да се притисне към гърдите му.
— Прочети ми го.
Изглеждаше ужасена от идеята.
— Какво? Не, не бих могла!
Грей прокара пръсти надолу по шията й и се усмихна уверено, когато тя потрепери.
— Прочети го. Моля те.
Пръстите й трепереха, когато разтвори страниците.
— Какво би искал да чуеш?
— Разказ — отвърна той, милвайки ушите й с пръсти. — Нещо, което ще отнеме малко време. — Защото колкото по-дълго четеше тя, толкова по-дълго можеше да я докосва за свое удоволствие.
— „Признанието на лейди Джейн“ — прочете тя с по-дрезгав глас от обикновено. — „Или приключение в страстта“.
Грей внимателно измъкна фуркета от прическата й и я постави на нощното шкафче.
— Звучи интересно.
Слушаше с половин ухо, когато булката му започна да чете със своя сладък плътен глас. Долавяше леко потреперване — вероятно нетърпеливо очакване? Докато тя четеше, той извади всички фуркети от косата й и вече можеше свободно да прокара пръсти през дебелите копринени кичури, подреждайки и разпилявайки ги върху дясното й рамо така, че лявата половина на шията й оставаше открита за вниманието му.
— О — изстенах аз, когато любовникът ми плъзна два пръста в топлата ми пулсираща сърцевина, провокирайки у мен похот и сладострастие. Той нежно задвижи пръстите си навън и навътре, докарвайки ме до лудост търпеливо и методично.
Натежал от сладострастно желание, гласът й възбуди в него страст и мигновена похот. Членът му се надигна и втвърди от възбуда, докато тя продължаваше да чете. Той наведе глава и нежно прокара език по извивката на ухото й. Роуз потрепери и дъхът й се накъса, но не спря да чете.