Можеше единствено да го приеме и да го остави да изрази емоциите си. Чувстваше как отново се възбужда под нея и това я изпълваше с радост. Не беше приключил с нея, не още, и нямаше да приключи, докато и двамата не изпразнеха всички емоции, бушуващи в тях, изтощени до краен предел един от друг. Роуз очакваше сливането им с нетърпение. Беше готова да приеме всичко, което той й отдаваше, и да му отдаде всичко, което изискваше от нея.
Тя надигна бедра и посегна помежду им, за да насочи главичката на члена му в себе си. Разказите в „Сладострастие“ бледнееха пред реалността. Нямаше думи с които да се опише потръпването от чувственото им сливане, удивителното разтваряне на сърцевината й, за да го приеме изцяло в себе си, задоволството, което изпита, когато я изпълни изцяло, дълбоко и плътно. Беше способна да свърши само от чистото удоволствие да го чувства твърд и възбуден в себе си, дори без да помръдват. Влажното триене беше само част от удоволствието. Много по-възбуждащо бе да види в очите му колко много я желае, да чувства напрежението в тялото му, докато я притиска към себе, си, и да знае, че на сутринта вероятно ще има синини, но няма да я интересува. Как изобщо се опитваше да опише това удоволствие, като не беше сигурна, че го разбира напълно? Никой не би могъл.
Движеха се бавно, Роуз се надигаше и спускаше в скута на Грей и двамата не откъсваха поглед един от друг. Едва дишаше от силата на желанието в погледа му. Не можеше да мисли. Можеше само да чувства как той я изпълва, а удоволствието изпълва сърцето й до пръсване. Затвори очи и се опита да запечата момента в съзнанието си.
— Погледни ме — заповяда Грей, като задържа бедрата й така, че тя се надвеси над него и само главичката на члена му дразнеше възбудената плът между краката й. Роуз искаше да се спусне и да го поеме отново изцяло в себе си, но той не й позволяваше. — Отвори очи и ме погледни.
Как би могла да откаже на такава молба? Дори и да имаше волята, тялото й не беше способно. Тя отвори очи и сърцето й се сви, като видя ранимостта и откритостта в погледа му. Той не бе разбрал защо тя затвори очи. Беше си помислил, че е заради него.
Спускайки се обратно надолу, за да го поеме отново изцяло в себе си, Роуз внимателно наклони бедра, за да смени ъгъла и да разпали още малко и без друго изпепеляващото ги желание. Наведе се напред към него и опря гърди в неговите. Косъмчетата му погъделичкаха зърната й и от възбудата сърцевината й го обгърна още по-плътно и силно.
Докосна с устни белега, който преминаваше през почти цялото му лице. Кожата му бе топла и копринено мека. Прокара устни и език по цялата дължина на белега, дразнейки с целувки и ухапвания нежната кожа. Грей пусна бедрата й и я прегърна, придържайки я близо до тялото си със силните си ръце. Стори ли й се, или дочу хлипане?
Роуз обви ръце около торса на Грей и забърза движението на бедрата си, водейки ги умело към кулминацията на любовната им игра.
— Ти си най-прекрасният мъж, когото познавам, Грейдън Кейн — прошепна тя. — И това няма нищо общо с лицето ти.
Неочаквано се озова обратно по гръб. Тялото на Грей все още бе свързано с нейното. Той хвана един от краката й, притисна коляното към гърдите й и започна да се оттласква силно и бързо в нея. Свободната му ръка придържаше врата й, докато я целуваше с такава яростна страст, че Роуз една дишаше. Отново и отново се оттласкваше в топлата й пулсираща сърцевина, все по-дълбоко, по-бързо и силно.
Роуз се притисна към него. Обви свободния си крак около гърба му и повдигна бедра, за да го поема по-дълбоко в себе си. О, господи, беше толкоова хубаво. Нямаше да оцелее още дълго, ако не й позволеше да свърши. Тя искаше… не, нуждаеше се…
— Грей! — Не беше предупреждение за връхлитащия я оргазъм, а молба и той да се присъедини към нея. Да приключи взаимното им пиршество един с друг по единствения възможен за тях начин.
Не я разочарова и това означаваше и за двама им повече, отколкото биха си признали. Един последен яростен тласък и виковете му се сляха с нейните. Свършиха заедно, вкопчени неистово един в друг, докато вълните на удоволствието ги оставяха зашеметени, безтегловни и блажени в изтощението си.
Твърде отмаляла, за да направи каквото и да било, Роуз се сгуши на рамото на Грей и преметна крак върху неговите, когато той дръпна одеялото върху изтощените им тела.
— Обичам те — прошепна тя, когато отново си възвърна способността да говори.
Грей мълчеше.
Тя надигна глава, за да го погледне, и видя, че очите му са затворени, устните — леко разтворени, а лицето — извърнато изцяло към нея. Спеше. Очевидно, помисли си тя, като се отпусна с прозявка обратно в уютната топлина на прегръдката му, не беше чул признанието й.