Осемнадесета глава
Да.
Ти си най-прекрасният мъж, когото познавам.
Обичам те.
Отново и отново тези думи, изречени със сладкия глас на Роуз, отекваха в главата на Грей. През годините бе чувал вариации на тези изявления с различна интонация и в различни ситуации от най-различни жени. Някои от тях наистина вярваха в думите си, други просто искаха да заслужат благоволението му. При все това, той никога не бе ги чувал изречени с такава искреност, каквато имаха думите на Роуз миналата нощ.
Претърколи се на една страна, облегна се на лакът и се загледа в спящата си съпруга. Неговата съпруга. Неговата прекрасна, изненадващо чувствена съпруга. Последното нещо, което си мислеше, че иска, бе да бъде съпруг на Роуз. Но ето, че беше. И ако някой — фея кръстница или друго магично същество — го попиташе дали иска да върне живота му обратно към предишното му състояние, той не беше сигурен, че ще приеме. Всъщност, беше напълно сигурен, че ще откаже.
Знаеше, че би трябвало да се чувства виновен за това. Беше обещал на Чарлс Данвърс, че ще стои далеч от дъщеря му, и въпреки това най-лекомислено и безапелационно бе нарушил клетвата си. Но какво пък, самият Чарс бе дал много обещания, които наруши със самоубийството си, така че в известен смисъл бяха квит.
Роуз потръпна леко насън и се обърна с лице към него. Тъмната сянка на гъстите й мигли падаше нежно на лицето й. Отпуснатото на възглавницата й лице изглеждаше по детски чисто и наивно. Сочните й устни се разтвориха леко от въздишка и останаха така. Грей се усмихна, зачуден дали тя ще се събуди в мокра локвичка слюнка. Не го интересуваше, дори да беше така. Не го интересуваше дали тя хъркаше — а тя не хъркаше, нито дали говореше в съня си. Нищо от това не би могло да я направи по-малко привлекателна в очите му.
Съмняваше се, че има нещо, което можеше да наруши съвършенството й в неговите очи.
А и тя го обичаше. Господи! Какво щеше да направи той по въпроса? Все някога тя щеше да го попита дали я обича. Какво щеше да й отговори?
Обичаше ли я? Винаги бе мислил за любовта — когато не беше циничен по въпроса — като за нещо искрено и себеотрицателно. Самият той никога не бе имал проблеми с искреността. Дори често го обвиняваха, че е по-искрен от необходимото. Но себеотрицателен? Дори той трябваше да признае, че вероятно е най-себичният човек, когото познава.
Нежно отмести къдрица от лицето й. Нослето й се набръчка, но тя не се събуди. Отвън зората се пропукваше свежа и чиста, с обещанието за слънчев и ярък ден. Птичките чуруликаха и той можеше да долови как градинарите и земеделците вече се захващат за работа. Обикновено проспиваше всичко това, но миналата вечер се оттеглиха рано в покоите си и сега той беше напълно буден и искрено изкушен да събуди и Роуз, за да има с кого да си говори.
Обикновено щеше просто да стане и да се залови за работа. Ако бяха в провинцията, щеше да си оседлае кон и да излезе да поязди. Предвид ранния час, може би можеше да направи същото и в Лондон, но разходка из Хайд Парк просто не беше същото като свободната езда из земите на провинциалните му владения.
А и трябваше да остави Роуз, за да излезе, което просто нямаше как да се случи.
Господ явно се беше смилил над него, защото в този момент тя отвори очи. Погледът й беше мътен и разфокусиран, но Грей въпреки това й се усмихна широко. Роуз затвори очи, разтри ги с ръце и го погледна отново, този път по-съсредоточено и разбудено.
— Добро утро — поздрави я той.
Бавно, по устните й се разля ведра усмивка.
— Не е утро. Навън е още тъмно.
Беше достатъчно светло, за да вижда лицето й и това му беше достатъчно.
— Почти си права.
Тя се отдръпна от него и отмести завивките. Гола, закрачи през стаята.
— Къде отиваш? — попита я той и сам седна в леглото. Защо изведнъж сърцето му заби така учестено?
Роуз го погледна недоумяващо през рамо.
— Сутрешен тоалет — отвърна и се шмугна в банята. Затвори и заключи вратата след себе си.
Грей се отпусна обратно на възглавниците, проклинайки глупостта си. Толкова отдавна ли беше, че бе забравил какво е да се будиш с жена? А и какво, по дяволите, си помисли, че ще направи тя? Че ще избяга от него както е гола?
Разтри лицето си с ръце. Беше пълен глупак. Тя го превръщаше в пълен глупак.
Роуз се върна минутка по-късно, покатери се обратно в леглото и се притисна към него. Усещаше я приказно — като топла коприна до голата си кожа.
— Какво ще правим днес? — попита го ведро.
Погъделичка ръката й с пръсти.