— Какво би искала да правим? — Въпросът остави леко горчив вкус в устата му. Веднага ли трябваше да започне? Тя щеше да му предложи да излязат, а той щеше да й откаже. Или щеше да иска да направят празненство и той щеше да й откаже. Надяваше се, че ще мине повече време, преди тя да съжали за избора си. Не че той й бе дал какъвто и да било избор.
Егоист!
Нежна женска буза се отърка гальовно в рамото му.
— Бих искала да останем цял ден в леглото. Можем ли?
Той застина.
— Настина ли?
Роз надигна глава и го погледна пакостливо.
— Наистина. Искам цялото ти внимание само за себе си днес.
Грей се усмихна и я обърна по гръб, отпускайки се съвсем естествено между разтворените й крака.
— Мисля, че можем да го уредим.
Слава богу, че явно и булката му беше леко егоистична в желанията си.
Роуз никога не си бе представяла, че Грей е от мъжете, които обичат пикници, но ето че лежеше на одеялото до нея. Подпрян на лакът, той замислен похапваше грозде, а погледът му сякаш се рееше около фонтана в градината, на няколко метра от тях.
Изглеждаше добре и на слънчева светлина — мъжествен и силен. Белегът му придаваше малко по-опасно излъчване, което тя намираше за особено привлекателно. Без него щеше да бъде просто поредният опустошително красив мъж, но честно казано тя предпочиташе да бъде по-несъвършен. Това го превръщаше в човек от плът и кръв.
Вече не носеше маската си толкова често. Макар че така или иначе почти не я носеше у дома, доколкото тя можеше да си спомни. Единствено в „Сейнт Роу“, когато рискуваше някой да го види.
Вероятно му харесваше известната мистериозност, която маската му придаваше. Може би жените се чувстваха по-силно привлечени от анонимен любовник? Е, така или иначе на всичко това бе сложен край!
Или може би той носеше маската, когато искаше да се скрие.
„Съсипаният Рейтън“. Що за недомислица! Той не беше съсипан. Беше по-скоро… наранен. Беше ужасно да мисли така за съпруга си, но раните заздравяваха.
И ако само можеше да измисли как да накара раните му да заздравеят, всичко щеше да се подреди идеално.
Той не беше чудовището, за което явно се мислеше. Спомняше си как я помоли да го гледа, докато се любеха миналата нощ. Ранимостта в очите му, когато я погледна в отговор. И той беше променен и разтърсен от сливането им, както и тя, и именно затова й беше толкова трудно да го погледне в очите, след като му се беше разкрила толкова искрено и неподправено предишната нощ. Вероятно именно затова сега фонтанът му се струваше толкова удивителен.
Роуз не се опита да го въвлече в разговор. Беше напълно щастлива просто да седи така с Грей, да похапва от малкото пиршество, което готвачът беше приготвил за тях, и да го наблюдава. Той също я наблюдаваше, когато си мислеше, че няма да го забележи. Какво ли си мислеше, когато я погледнеше? Дали съжаляваше? Не, нямаше и следа от съжаление в погледа му. Гледаше я, сякаш не можеше да я разбере докрай. А понякога, колкото и безумно да й звучеше, й се струваше, че е малко изплашен от нея.
Но това не беше възможно, нали?
— Когато Хийтклиф е достатъчно голям, за да остави майка си, бих искала да го взема в къщата. Приемливо ли е това за теб?
С шепа грозде в свободната си ръка Грей се обърна към нея с усмивка. Любимата й усмивка.
— Разбира се. Той е твой любимец и приятел. Очаквам да бъде неразделна част от семейството.
От тяхното семейство. Мисълта спря дъха в гърлото й. Един ден двамата щяха да имат семейство. Можеше вече да е бременна, доколкото й беше известно — миналата нощ не използваха кондом. Много ли беше лошо, че се надяваше да не е бременна? Разбира се, че искаше един ден да бъде майка, но не веднага. Най-напред искаше да има малко повече време само с Грей. След като години наред бе чакала той да я забележи, сега не бързаше да споделя вниманието му с наследник.
И Роуз реши, че сега е идеалният момент да обсъди мислите си с Грей.
— Освен това бих искала да знам запознат ли си с начините за предпазване от забременяване?
Грей се задави с грозде. Тя се наведе към него, но той изкашля и изплю коварния плод на тревата. Избърса с ръка насълзените си очи и се обърна към нея.
— Това ще ми е за урок да дъвча по-внимателно храната си.
Роуз се усмихна притеснено.
— Изплаши ме.
Ами ако се беше задавил до смърт пред очите й?
Дори не искаше да си представя живота си без него.
— Стресна ме. Това не е въпрос, който задаваш от нищото. — Очите му заискриха палаво. — Заради споменаването на кутрето ти ли е? Страх те е да имаш собствено потомство?
Когато я гледаше така, сякаш са приятели и толкова много повече, вътрешностите й се свиваха от приятно напрежение. Погледна към скута си.