Оргазмът я помете първа, но само с няколко секунди. Мигът, в който извика от удоволствие и тялото й се стегна неистово около пръстите му, Грей застина и тя почувства пулсациите му в ръката си, докато той се изпразваше върху масата до нея.
Отдръпна пръстите си от нея, но не отстъпи, а опря чело в нейното, дишайки тежко. Подаде й кърпичка, с която да се избърше, а после почисти и доказателствата за похотта им от масата.
— Благодаря ти — промърмори Роуз. — Това беше невероятно.
Грей се засмя и я погледна с блеснал поглед и блажена усмивка.
— Караш ме да чувствам…
— Да?
Той поклати глава и я изненада с обожанието и почти благоговейното изражение, с което й помогна да слезе от масата.
— Това е. Ти ме караш да чувствам.
Роуз се усмихна и го целуна. Не беше точно обяснение в любов, но той видимо се приближаваше към това.
Засега й беше достатъчно.
Като всички хубави неща, беше неизбежно и съвършеният им ден да приключи.
След вечеря Грей и Роуз се оттеглиха в библиотеката с по чаша вино. Седнали в двата края на канапето, двамата четяха — Роуз беше вдигнала крака в скута на Грей и той ги разтриваше със свободната си ръка, докато прелистваше вестника, до който не бе стигнал по-рано през деня. Роуз преглеждаше пощата си.
Именно пощата отново ги сблъска с неизбежната реалност.
— Хммм — промълви тя и това бе напълно достатъчно, за да насочи Грей вниманието си отново към нея. Нямаше никакво значение, че индийците протестираха, а в Турция имаше размирици.
— Какво има?
Тя го погледна над писмо, което подозрително приличаше на покана.
— О, просто покана за празненство другата седмица.
Беше по-прозрачна и предвидима и от бистра вода, да я поживи Господ.
— Ако искаш да отидеш, трябва да я приемеш. — Грей се насили да се усмихне, макар че почувства горчив вкус в устата си.
Роуз не се изненада от думите му, но беше леко разочарована.
— Не съм си и помислила, че би желал да дойдеш.
Какво искаше да каже с това? Разбира се, че не искаше да отива, но от нейните уста прозвуча така, сякаш се страхуваше да отиде. Или поне така прозвуча в неговите уши. Макар че, ако трябваше да бъде честен, нищо в изражението или интонацията й не подсказваше такъв намек от нейна страна.
— Това не означава, че ти не трябва да ходиш, ако искаш.
Роуз сякаш размисли за момент, преди да го погледне с палава съзаклятническа усмивка.
— Иска ми се да видя какво е да ме приемат като херцогиня.
Как би могъл да не се засмее на това? И как би могъл да не се почувства облекчен, че тя не настоя и не му натякна?
И защо тогава се чувстваше странно неудовлетворен?
— Тогава трябва да се погрижим да бъдеш подходящо облечена. Да ти запиша ли час при мистър Уърт? Сигурен съм, че може да бъде убеден да ти ушие тоалет точно навреме.
Зениците й се разшириха от удоволствие.
— Така ли мислиш?
— Готов съм да се обзаложа. И ми напомни да ти покажа комбинацията за сейфа в спалнята ни. Бижутата на Рейтън вече са твои.
Едва ли бе възможно съпругата му да се усмихне по-широко.
— Нашата спалня. Харесва ми как звучи.
Грей се усмихна и поклати глава. Та тя се вълнуваше повече от факта, че споделя леглото му, отколкото от диаманти и други скъпоценности. Интересно момиче.
Веселието помръкна в очите й.
— Какво има? — Той се опита да запази спокойствие.
Веждата й се повдигна едва доловимо.
— Какво да отговарям, ако хората питат за теб? Преди можех да твърдя, че не се интересуваш, но като твоя съпруга…
Тя не трябваше да му задава подобни въпроси, не трябваше да поема такъв товар на крехките си рамене.
— Обясни им, че по-скоро бих си прерязал сам гърлото, отколкото да бъда под един покрив с тях.
Роуз изглеждаше толкова ужасена от идеята, че сърцето на Грей се сви. Тя наистина беше невероятна.
— Или би могла да им кажеш, че така си ме изтощила в леглото, че буквално не мога да намеря необходимите сили да се изправя и да те придружа.
Това отново накара очите й да засияят.
— Бих предпочела това обяснение. Със сигурност ще раздвижи езиците, как мислиш?
Несъмнено, помисли си Грей и си позволи да се намръщи наум.